Той вече се е разходил да разгледа имота си, търсейки слънчево кътче, където през пролетта да си направи градинка. Мястото зад къщата на мама Спрингър на Джоузеф стрийт се бе оказало твърде сенчесто. Той открива едно ъгълче, което може би ще свърши работа, ако се поизрежат няколко дъбови клона от дърветата на съседа му. Като цяло земята в това буренясало старо предградие е доста сенчеста, моравата му е наполовина покрита с мъх, който в тази мека зима е изсъхнал, но все още стои, още се държи. Хари се натъква и на малко циментово изкуствено езерце за рибки с боядисано в синьо дъно, което е сухо и посипано с борови иглички. Някой навремето е вдълбал осем мидички във влажния цимент на полегатия ръб. Какви ли не неща си купува човек заедно с новата къща. Брави за врати, первази за прозорци, радиатори. Всичко е негово. Ако беше риба, можеше да плува в това езерце, когато дойде пролетта. Опитва се да си представи момента, в който някой — мъж, жена или дете, или и тримата заедно, е закрепил черупките тук, под лятната сянка на дърветата, малко по-ниски от тези, които се издигат над него сега. Слабата зелена светлина пада навсякъде в неговия двор, накъсана от сенките на голите клони. Седейки тук, той усеща просмуканата обич, предавана от купувач на купувач. Къщата е строена през онова десетилетие на финансова депресия, но и на педантичност, през което е роден и Хари. Мек сив пясъчник е донесен от каменоломните далече на север в Даймънд Каунти и издялан и оформен от мъже, които са отделили нужното време, за да го направят като хората. По-късно, след войната, някой от собствениците е разбил стената откъм улицата и е пристроил разширение, обшито със застъпващи се дъски. Боята върху дъските под андерсеновите прозорци на помещението, което сега е кухнята на Дженис, се бели. Хари мислено отбелязва, че трябва да отреже клоните, които опират в къщата, за да намали влагата. Всъщност има няколко дървета, които могат изцяло да бъдат превърнати в дърва за огрев, но докато не се раззеленят през пролетта, не може да бъде сигурен кои от тях ще си отидат. Къщата има две камини — една в голямата дълга всекидневна и друга, свързана със същия димоотвод в малката стаичка отзад, която в мислите на Хари е неговата бърлога. Неговата бърлога.
Двамата с Дженис се преместиха вчера, събота. Пру трябваше да се прибере вкъщи от болницата с бебето и ако тях ги нямаше, ще може да се нанесе в спалнята им на Джоузеф стрийт, със самостоятелна баня, далеч от улицата. Освен това бяха решили, че може би суматохата ще смекчи болката на майката на Дженис от бягството им. Уеб Мъркет и останалите се върнаха от Карибите в четвъртък вечерта, както бе планирано, и в събота сутринта Уеб бе докарал един от камионите на фирмата си за покриви с разгъващи се стълби, привързани от двете страни, и им бе помогнал да се преместят. Рони Харисън бе казал, че трябва да отиде до офиса, за да се заеме с купищата документация, натрупали се по време на отпуска му: в петък вечерта беше работил до полунощ. Но Бъди Ингълфингър дойде заедно с Уеб и на тримата им отне не повече от два часа да преместят имуществото на Енгстръмови. Нямаха кой знае колко мебели, които можеха да нарекат собствени, предимно дрехи и махагоновото бюро на Дженис, както и няколко кашона с кухненско оборудване, спасено, когато предишната къща, която можеха да наричат собствена, беше изгоряла през 1969 година. Оставиха всички неща на Нелсън. Една от лесбийките излезе на верандата си и им помаха за довиждане: явно новините се разпространяват сред съседите дори когато хората не са приятели. Хари винаги се е канел да ги попита как е и защо. Разбира ги, че не харесват мъжете, и той самият не ги харесва особено, но защо да харесваш жените повече, щом си жена? Особено пък жени, които по цял ден удрят с чукове досущ като мъже.
Във вторник вечерта двамата с Дженис бяха купили мебели от „Шехнер“ и бяха поръчали да им доставят в петък нов цветен телевизор „Сони“ (на Заека не му се нрави идеята да вкарва още пари в японските джобове, но от „Консюмър Рипортс“ знае, че точно в тази област качеството им е недостижимо), двойка големи тапицирани сребристорозови кресла с облегалка за врата (винаги е искал кресло с облегалка за врата, мрази да му става течение на врата, много хора са умрели от това) и огромен матрак с пружини в метална рамка, без странична дъска. Това легло тримата с Уеб и Бъди занасят на горния етаж в задната стая, в която част от тавана е скосен, но има място за огледало, ако решат да сложат, на празната стена до вратата на дрешника, а креслата и телевизорът отиват не във всекидневната, която е твърде голяма, за да я обзавеждат още в началото, а в много по-уютната стаичка точно до нея, бърлогата. Винаги е искал да има бърлога, място, където хората трудно да могат да се доберат до него. Това, което особено му харесва в тази малка стая, освен камината и вградените рафтове, където могат да се държат книги и дреболиите, и порцелановите сувенири на мама Спрингър, след като умре, а в шкафовете отдолу — алкохол (дори има място за малък хладилник, когато му дойде времето), са зелено-оранжевият десен на мокета, който му напомня за пискюлите на мажоретките, и малките високи прозорци, чиито капаци се отварят и затварят и са направени от ромбовидни ламаринени плоскости като по картинките в книжките с приказки. Мисли си, че в тази стая би могъл да започне да чете книги вместо само списания и вестници и да изучава по малко история примерно. За да се влезе в бърлогата, трябва да се слезе едно стъпало под нивото на дъсчения под на всекидневната и тази малка разлика в плоскостта му намеква за многото промени и нови навици, които сега е възможно да се появят в живота му като нови клонки, покарали от подкастрено дърво.