Задънената уличка, на която се намира тяхната къща, е пресечка на Франклин Драйв, пощенският им адрес е „Франклин Драйв“ 14, а самата пресечка си няма име. Трябва да я кръстят „Енгстръм Уей“. Уеб беше предложил „Алея Енгстръм“, но на Хари му беше дошло до гуша от алеи от годините, прекарани в Маунт Джъдж, и му стана неприятно от предложението му. Първо ти казва да си продадеш златото прекалено рано, после чука жена ти, а сега унижава къщата ти. Хари никога не е живял на адрес с толкова малък номер — 14, но пощальонът с малкия си джип, боядисан в червено, бяло и синьо, знае коя е къщата им. Вече дори бяха получили поща — рекламни материали, изпратени до ЖИВЕЕЩИТЕ, натрупали се, докато са били на Карибите, а в събота, около един и половина, след като Уеб и Бъди си бяха тръгнали, а Дженис и Хари подреждаха в кухнята лъжици и тигани, които бяха забравили, че притежават, капакът на пощенската кутия издрънча и върху голия под на предния коридор тупнаха картичка и бял илик. Пликът, един от онези дълги обикновени пликове с марка, които се купуват в пощата, нямаше адрес на подателя и бе с клеймо от Брюър. Беше адресиран просто до г-н Хари Енгстръм, със същия наклонен почерк с печатни букви, като на изрезката за Скийтър миналия април. Изрезката в този плик е много малка, а същата уверена ръка, написала адреса, е изписала с учителски почерк с химикалка под горния ръб ОТ ГОЛФ МЕГЪЗИН, ГОДИШЕН ПРЕГЛЕД. Статията гласеше:
Доктор Шърман Томас сготвил собствената си гъска, когато убил една гъска от канадски вид на конгрес на крикет клуба. Съдът отсъдил глоба от 500 долара за постъпката.
Дженис се беше изсмяла пресилено, четейки до него в кънтящия гол коридор, който води през бял свод в дългата всекидневна.
Той я бе погледнал виновно и се бе съгласил с неизречената й мисъл.
— „Телма“.
Беше се изчервила. Само минути по-рано бяха изпълнени със сантиментален възторг към един стар миксмастър, който проработи, след като бе прекарал десет години на тавана на мама Спрингър. Сега тя беше изтърсила:
— Никога няма да ни остави на мира. Никога.
— Телма ли? Разбира се, че ще ни остави, нали такава беше уговорката? Тя беше категорична. Ти не беше ли с Уеб?
— Да, разбира се, но думите не значат нищо за една влюбена жена.
— Кой? Ти в Уеб ли?
— Не, глупчо. Телма. В теб.
— Тя ми каза, че обича Рони, въпреки че не ми е ясно защо.
— Той е насъщният й хляб. Ти си нейният мъж — мечта. Наистина я възбуждаш.
— Звучиш изненадана — казва той обвинително.
— О, не че мен не ме възбуждаш. И аз виждам какво харесва в теб, просто… — Тя се беше извърнала, за да скрие сълзите си. Навсякъде, където се обърне, има плачещи жени. — … просто досаждането. Да знаеш, че тя е изпратила онова другото писмо тогава, да си представиш как ни наблюдава през цялото време, дебнейки сгоден момент… Те са зли хора, Хари. Не искам да ги виждам повече.
— Е, хайде, хайде. — Той я беше прегърнал, в сводестия коридор. Сега му харесва, когато е притеснена и сбърчила нервно чело, дъхът й е горещ и някак накъсан от тревога. В такива моменти я чувства най-близка, като крайъгълния камък на неговото богатство. Навремето, когато изпадаше в подобно състояние, страхът й го заразяваше и той бягаше, но на тази средна възраст му е така ясно, че никога няма да избяга, че може да й се присмее, да се подиграе на твърдоглавата си награда.