На горния етаж в килер със скосен таван, до стаята, която вероятно е била спалня на момчета — стените й са надупчени от десетки кабарчета и белязани с късчета скоч за закачването на плакати — той открива купчина стари броеве на „Плейбой“ и „Пентхаус“ от началото на седемдесетте. Донася отвън, изпод стълбите на кухнята под бавно въртящия се електромер, една от големите зелени пластмасови кофи за боклук, който двамата с Дженис купиха вчера от „Шуър Валю“, но преди да изхвърли всяко списание, Заека го прелиства, разглеждайки снимката в средата, месец след месец, година след година и гледа как замаскирането намалява, а срамните косми отпърво надничат, а после кипват, и тези млади жени, съвършени като автомобилни корпуси, оставят комбинезоните си да се разтварят отпред и се вият по диваните от леопардова кожа, така че най-после очите на редовния читател да могат да се насладят на пълния им позор и съкровище. Някаква невидима сила месец след месец през сезоните на всяка година нежно разтваря безупречните им бедра все по-широко, така че някъде в броевете от 1980 година е постигнат конституционният триумф на разтворената катеричка и гърдестите момичета от Тексас, Хаваите и Южна Дакота с дързък поглед отдават на светлините и на камерата своя вертикален розов отвор, който сякаш също гледа от някакъв кървавочервен долен свят, на границата на красивото. Едно пълно разкриване, което въпреки това действа като бариера към някаква тайна отвъд, отвътре, все още неразкрита, докато зимната светлина избледнява зад мълчаливия прозорец. Отвън една катеричка гледа — сивото й гръбче е извито, черното й око е нащрек. Природата забелязва. Хари е навсякъде. Дървото, което се протяга толкова близо до къщата, сигурно е череша, кората му е на пръстени. Катеричката, самата тя обект на наблюдение, хуква нанякъде.
С купчина списания кофата е прекалено тежка за вдигане. Цели тонове разголени полови органи. Той я влачи до долния етаж. Дженис се прибира след два, обядвала е с майка си, Пру и бебето.
— Всички изглеждаха в добро настроение — докладва тя, — включително и бебето.
— Бебето има ли си име вече?
— Пру попитала Нелсън какво мисли за Ребека, но той категорично не е съгласен. Сега тя се чуди за Джудит. Така се казва майка й. Казах й да забравят името Дженис, аз самата никога не съм го харесвала.
— Мислех, че мрази майка си.
— Не я мрази, просто не я уважава особено. Мрази баща си. Но той на два пъти й се обаждал по телефона и звучал, как се казваше, примирително.
— О, чудесно, може да дойде и да ни помага във фирмата. Може да ни оправи парната система. Какво мисли Пру за това, че Нелсън избяга точно в навечерието?
Дженис си сваля шапката, пухкава виолетова барета с хлабава плетка, която носи през зимата и която заедно с кожуха от овча кожа я правят да изглежда като мургаво дребно войниче, тръгнало на война. Косата й щръква от статичното електричество. В празната всекидневна тя няма къде да остави шапката и я хвърля върху белия перваз на прозореца.
— Ами — казва тя — интересно разсъждава по въпроса. Засега казва, че даже е доволна, че го няма, защото би бил още една грижа. Като цяло чувства, че е искал да направи точно това — да си изчисти лайната. Точно така се изрази. Мисля, че съзнава, че го е притиснала. Смята, че щом си вземе дипломата, ще се чувства много по-комфортно със себе си. Изобщо не изглеждаше притеснена да не го изгуби завинаги, или нещо такова.
— Аха, какво ли трябва да направи в днешно време човек, за да бъде упрекнат?
— Те са много толерантни един към друг — казва Дженис — и мисля, че това е хубаво.
Тя се отправя към горния етаж и Хари я следва плътно, уплашен да не я загуби в огромния им нов дом. Пита:
— Ще отиде ли там да живее с него в някакъв апартамент или какво?
— Мисли, че ако отиде там с бебето точно сега, просто ще го хвърли в паника. А и, разбира се, за мама ще е много по-добре, ако остане.
— Пру изобщо ли не се сърди за Мелани?
— Не, твърди, че Мелани ще се грижи за него заради нея. Те не изпитват такъв тип ревност като нас, ако може да им се вярва.
— Ако.
— Като говорим за това — Дженис оставя палтото си на леглото и се навежда, вирвайки задник, за да си свали ботушите, — Телма беше оставила съобщение при мама дали двамата с теб искаме да отидем у тях на вечеря и да гледаме мача за суперкупата. Предполагам, че и Мъркетови ще са там.
— И ти какво каза?