Зад себе си чува как Дженис непохватно блъска машината в первазите на дюшемето при всяко движение и му минава мисълта защо ли се стараят толкова, опитват се да не изпаднат в паника, тук, в тази къща, където изобщо не би трябвало да са, толкова далеч от Джоузеф стрийт. Изгубени в пространството. Сигурно така се чувстват душите, когато се събудят в тялото на някое бебе; толкова далеч от Рая — не само уплашени, така че да се разплачат, но и виновни, виновни. Трябва да запълнят тази огромна празнина. Парите, които ще бъдат необходими, за да запълнят тези стаи с мебели, след като доскоро си имаха всичко безплатно. Сам се е разорил. А вноските по ипотеката? 62 400 долара при 13,5 процента прави 2500 само от лихвата. По 700 месечно през следващите двайсет години, глозгащи от основния капитал, докато Хари не стане на шейсет и шест. Какво беше казала Рут за най-малкото? 6/6/66? Странна работа са цифрите — не лъжат, но могат да мамят. Всички тези неща, които вече никога няма да може да прави — да види как Синди се излята върху леопардова кожа като онези курви от „Пентхаус“, и как застава на четири крака пред нея и просто лиже, лиже, лиже.
Снощи Бъди беше толкова пиян, че очилата му със сребърни рамки се бяха замъглили, но той се обърна към него и каза, че осъзнава колко налудничаво е всичко, че знае как хората говорят, че тя е по-висока от него и има три деца, и така нататък, но Валери наистина бе жената за него. „Тя е единствената, Хари.“ Каза го със сълзи на очи. Голямата клюка от „Летящия орел“ беше, че Дорис Кауфман смята да се омъжва повторно за някакъв тип, който Заека бегло познаваше — Дон Еберхарт, който бе забогатял, изкупувайки недвижими имоти в центъра на града, когато никой не ги искаше преди петролната криза. Животът е прекрасен, нали така казват.
В пет часа светлината още се бави зад прозорците, застоява се по ръба на белите первази, докато привършват, по това време на годината дните се удължават. Планетите следват пътя си, независимо от всичко. В прясно полирания коридор в подножието на стълбите той докосва Дженис по брадичката, където плътта й е омекнала, но не отблъскващо, и предлага да подремнат горе, но тя го целува топло и забързано, припряността й убива топлотата на целувката, и му казва: