— О, Хари, предложението е много примамливо, но нямам представа кога ще дойдат, всичко зависи от това дали мама ще полегне следобед, наистина ми изглежда болнава. А и храненето на бебето. Освен това още не съм напазарувала. Не дават ли мача за суперкупата?
— Чак в шест е. Ще се играе на Западния бряг. Има някакъв подгряващ мач от четири и половина, но не си струва. Исках да гледам откритото първенство на „Феликс“ в два и половина, но ти така се беше втурнала да чистиш заради майка си.
— Трябваше да ми кажеш. Щях да си изчистя сама.
Когато тя излиза с мустанга, той се качва горе, защото долу няма къде да се легне. Надява се пак да види катеричката, но животинчето е изчезнало. Винаги бе смятал, че катеричките спят зимен сън, но може би тази зима е прекалено мека. Слага ръцете си на един радиатор, негов, и с гордост и задоволство усеща как излъчва топлина. Ляга върху новото им легло с квакерската покривка, която купиха от Маунт Джъдж, и заспива почти веднага. В съня му двамата с Чарли са изпаднали в беда в агенцията, изключително важни документи с някакви данни са се изгубили, а в изложбената зала, където би трябвало да са новите коли, в бетонния под има само неравни кратери, внимателно боядисани на ивици и звезди. Той се събужда ужасно изплашен. Чул е още една приглушена експлозия. Дженис затваря вратата на долния етаж. Вече е след шест.
— Отидох чак до стадиона, за да намеря отворен минимаркет. Нямаше нищо прясно, естествено, но взех четири замразени китайски вечери, които на картинките върху кутиите изглеждат добре.
— Тези боклуци не са ли фрашкани с химикали? Нали не искаш да отровиш кърмата на Пру?
— И ти купих купища пушена наденица, яйца, сирене и бисквити, така че спри да се оплакваш.
Дрямката, която при първоначалното събуждане бе усетил като удар в лицето с топка мокри дрехи, започва да прониква в костите му и да го разведрява. Тъмнината е изтрила втренчената дълбина на деня; в своите рамки прозорците приличат на черни фотографски плаки. Телма и Нелсън са там, отвън, обикалят, искат да се наместят вътре. Дженис е накупила от минимаркета продукти за трийсетина долара и докато пълни яркия хладилник, вижда, че в един ъгъл има още две бири, които са убягнали на снощните лешояди. Дори му е купила кутия солени фъстъци за 1,29 долара, за да си хапва, докато гледа мача. През първото полувреме отборите се люшкат напред-назад. Иска „Стийлърс“ да паднат, не му харесва какво направиха с „Ийгълс“, във всеки случай не харесва победителите. Подкрепя „Рамс“, както подкрепяше и афганистанските бунтовници срещу съветската военна машина.
В почивката след полувремето момичета в пъстроцветни рокли и младежи, които приличат на педали в раирани ризи, танцуват, докато кажи-речи хилядата членове на калифорнийски духов оркестър имитират старите бигбендове с фалшива помпозност. Хлапетата се опитват да докарат джазови движения, но не улавят ритъма, онази еднотактова пауза върху петите и след това завъртането. Вместо това се кълчат като на дискомузика. После едно момиче с прическа а ла „Андрю Систърс“ изпява „Сантиментално пътуване“, но не успява да вложи душата на Дорис Дей от войната през четирийсетте, а и как би могла? Няма война. Всички тези хлапета са родени, можеш ли да повярваш, най-рано около 1960, и което е още по-лошо, вече са сексуално зрели. На припева „Всички на борд“ те се извиват заедно в нещо, което би трябвало да е вълна, и след това изваждат там, в безоблачната Калифорния, някакви проблясващи табла като от метално фолио, които би трябвало да са слънчеви панели. „Енергията е хора“, пеят те, „Хората са енергия.“ На кого му трябва Хомейни и неговият петрол? На кого му трябва Афганистан? Да го духат руснаците. Да го духат и японците, ако става на въпрос. Ще се оправим сами, от море до друго искрящо море.
Изморен от това да седи сам в бърлогата си и да гледа заедно с един милион други глупаци, Хари отива в кухнята за втората бира. Дженис седи на масичката за карти, която майка й й беше дала назаем с неудоволствие, въпреки че никога не играе на карти, освен в Поконос.
— Къде са ни гостите? — пита той.
Дженис седи, притопля китайските вечери и чете някакъв брой на списание „Красив дом“, който явно е купила в минимаркета.
— Явно са заспали. Прекарват по-голямата част от нощта на крак. В известен смисъл, Хари, цяло щастие е, че вече не сме там.
Присвива устни от горчивия вкус на бирата. Вкиснало зърно. Мъжете обичат своята отрова.
— И, предполагам, че да живея в тази къща само с теб, е най-добрият начин да отслабна. Никога не успявам да се нахраня.