— В предната стая, говори по телефона с Грейс Стул. Наистина е невъзможна. Май я хваща старческо слабоумие. Хари, какво ще правим?
— Ще я караме така!
— О, чудесно.
— Скъпа, в крайна сметка това наистина е нейната къща, не наша или на Нелсън.
— О, я се застреляй. Изобщо не ми помагаш. — Някакво странно отражение мързеливо се надига в черните й, замъглени от джина очи. — Явно, че не искаш да ми помогнеш — заявява тя. — Просто ти е приятно да ни гледаш как се караме.
Вечерта минава в баналното пращене на телевизора и в потиснато раздразнение. В очакване някой любим да се обади… След като благоволи да сподели гъбената супа с неразтворени бучки, която Дженис беше притоплила, студените парчета месо, които бяха станали лигави от прекалено дълго стоене в хладилника, и огромното количество салата, която Хари набра, мама Спрингър високомерно се отправя към стаята си и затваря вратата с трясък, който сигурно се е разнесъл из квартала чак до къщата на онези лесбийки. Няколко коли, търсещи наркотици, кръстосват Джоузеф стрийт с онзи звук от мокри гуми, който кара Хари и Дженис да се чувстват самотни като на необитаем остров. Бяха отворили една бутилка „Гало Шабли“ и Дженис непрекъснато ходи до кухнята, за да си долее. Към десет часа вече се олюлява по онзи начин, който той толкова мрази. Не вини хората за множество човешки прегрешения, но наистина мрази липсата на координация, в която според него се корени всяко зло, без координация няма ред, няма връзка.
Залитайки, тя се блъска в рамката на вратата, докато влиза в стаята, и слага чашата си на страничната облегалка на дивана така, че няколко капки от питието се разливат и попиват в зацапания сив плат. Зяпат „Батълстар галактика“ и „Лодка на любовта“ с ясното съзнание, че филмите не са им по вкуса. Когато тя става да си налее още веднъж, той превключва телевизора на мача на Филаделфия. Отборът на Фили е с една точка назад от отбора на Експо. Не може да повярва, та те са толкова силни. По новините съобщават, че в Левитаун са избухнали бунтове заради бензиновата криза, хората възпламеняват бирени бутилки, пълни с бензин; всичко изглежда като в старите филми за Виетнам или Будапеща, но всъщност това се случва в Левитаун, по пътя северно от Филаделфия. На екрана се появява стачкуващ шофьор с плакат, на който пише: ШЕЛ ДА ВЪРВЯТ ПО ДЯВОЛИТЕ. А „Три-Майл Айланд“ изпускат радиоактивни неутрони надолу по пътя в другата посока. Утрешната прогноза за времето е добра, масивен антициклон продължава да доминира над района на Скалистите планини на изток към Мейн. Време за лягане.
Дълбоко в костите си Хари усеща, осъзнал го е през годините, че вечерите, когато Дженис се е карала с майка си и е пила прекалено много, иска да правят любов. През първите десет години от брака им му беше трудно да я склони. Тя не искаше да прави много неща и дори не знаеше, че хората ги правят, а точно те се бяха загнездили в съзнанието на Заека. Но след връзката й с Чарли Ставрос, горе-долу по времето, когато изстреляха човек на Луната и когато започна разкрепостяването, с настъпващата смърт, която постепенно превземаше тялото й, тя осъзна, че то не е някакъв скъпоценен съд и принцът на бял кон така и няма да дойде, Хари няма оплаквания. Всъщност, каквито и оплаквания да имаше в това отношение, те по-скоро бяха отправени към него. Някъде в началото на управлението на Картър интересът му, който досега беше доста постоянен, започна да се колебае и самоувереността му значително се разклати. Той обвинява парите, това, че най-накрая има достатъчно и е напълно задоволен; вини самите банкноти, които си стоят в банката и непрекъснато губят действителната си стойност, и това, че постоянно мисли какво да направи по въпроса. Обвинява всичко останало: отбора, мъртвите, голфа. Той започна страстно да се увлича по голфа, когато се записаха в „Летящия орел“, но така и не стана добър играч. След няколкото късметлийски удара по време на първите игри абсолютната чистота и сила, скрита в обтягането на мускулите му, така и не го направи по-щастлив. Като самия живот потокът му не може да бъде направляван насилствено и основният му принцип непрекъснато ни убягва. „Изпъни ръцете като въжета — казва си той понякога със значителен успех, и после, когато това вече не върши работа: — Прехвърли тежестта.“ Или „Не я удряй така“, или „Поддържай този ъгъл“, което означаваше ъгъла между стика и ръцете, с извити китки. Понякога си мислеше, че тайната е в ръцете или в раменете, после решаваше, че е в коленете. Когато става въпрос за коленете обаче, той не може да контролира положението. Баскетболът е някак по-инстинктивен. Ако човек се замисли как точно ходи по улицата, както при голфа, със сигурност ще падне от бордюра. И въпреки това един добър прав удар или един нежен чип5 му носеха онова удоволствие, което изпитваше като си мислеше за някоя жена и си фантазираше, че е сам с нея на слънчев остров.
5
При голфа — неопределен брой къси удари, обикновено на затревената част със стик №7, 8 или 9. — Б.пр.