Решава да засмуче циците на Дженис, за да си даде време да се стегне, но това е толкова неудобно. Пауза, на човек му е нужна пауза, която да породи импулс. Слюнката му блещука върху тъмните й форми над него: таблата на леглото им е между два прозореца, скрити от светлината на слънцето и луната от голям бук, чиито листа пропускаха оскъдната улична светлина.
— Така ми е добре — ще му се да не казва това. Добре не е достатъчно. Без сянката на насилие или обида всичко това се превръща в още една задача, още едно задължение. Като се замислиш само, че Лоти седеше там и толкова й се чукаше, че чак я сърбеше. Не беше само той. Тя пазеше между краката си мръсни желания като драсканиците по стените на кенефа, изрисувани от същите онези хлапета, които горяха мравките до смърт, докато чуеха лепкавия пръскащ се звук, когато умираха. Дали и момичетата издаваха същия звук, когато ги отвореха? Мисълта, че когато вдигаше ръка, тя знаеше, че блузата й е цялата в гънки, които подчертават върха на циците й, и че крайчето на сутиена й наднича през памучния плат под мишницата й, непосредствено до онези къдрави девствени косъмчета, и че той гледаше в очакване на това да се случи, наистина кара кръвта му да се събере там. В пипкавия напрегнат сумрак, в който мама Спрингър отнасяше в съня си своето разочарование зад тънката стена, Хари небрежно поднася втвърдения си член към ръката на Дженис.
Наркотииик.
Но блуждаещите мисли в съзнанието на Дженис са притъпили нейната пламенност и докосването й го издава. То е прекалено грубо. В отчаян опит за избавление той просъсква в ухото й:
— Духай, духай.
И тя го прави, обърната с гръб към него, главата й тежи върху корема му. Изтегнат по диагонал върху леглото, той разперва ръка като че ли за полет и я погалва по задника, по онези долни бузи, които вече не са толкова стегнати, колкото преди, и по космите, които пръстите му все по-лесно откриват. Научи се да духа, когато избяга със Ставрос, но някак не влага душата си в това. За да запази ерекцията си, той се опитва да си спомни Рут, онова екзалтирано „ей“ и как веднъж тя го погълна; но усилието му извиква подробностите за вината им през месеците, прекарани заедно, за предаденото приятелство, изоставянето му и последната горчива мъка. Дженис го оставя да се изплъзне от устата й и пита:
— За какво мислиш?
— За работа — лъже той. — Чарли ме притеснява. Толкова много се е загрижил за здравето си, че ме е страх да го помоля да свърши някаква работа. Вече сам се занимавам с повечето клиенти.
— И защо не? Даваш си два пъти по-голяма заплата от неговата, а той работи там много по-дълго от тебе.
— Да, но аз се ожених за щерката на шефа. И той можеше, но не го направи.
— Бракът не беше за нас — казва Дженис.
— А какво беше?
— Няма значение.
Той разсеяно гали дългата й коса, изтъняла от честото плуване, която се спуска по корема му.
— Две хлапета дойдоха днес — започва да й разказва той, но после се отказва. Сега, когато сексуалният й порив е отминал, членът му се е втвърдил, състезаващите се мускули на тревогата най-накрая са се отпуснали. А тя, тя цялата се е отпуснала.
— Искаш ли ме в теб? — пита той нежно, но не получава отговор. Отмества я от гърдите си и обръща отпуснатото й тяло така, че да лежат един до друг и да може да я чука отзад. Тя се разбужда само за да извика „О“, когато прониква в нея. Допуснат в това гладко място, той бавно я помпа, като придърпва завивката върху тях. Още не е достатъчно топло, за да избере между климатика и вентилатора, и двата уреда са прибрани някъде на тавана, под прашните стрехи и когато ги вдига, кръстът го боли. Така и не свикна с хладината на климатика, дори по времето, когато се смятаха за голямо чудо и само киносалоните имаха такива, привличайки зрителите от горещите тротоари с думата ПРОХЛАДА, изписана в синьо-зелено с ледени висулки.