Винаги беше смятал, че е по-добре да дишаш въздуха, който Господ ти е дал, колкото и да е гаден, и да оставиш тялото ти да се приспособи. Природата може да се приспособи към всичко, но пък като се замисли за онези лепкави нощи, за минаващите по улицата коли със звук като от мокри гуми, за хлапетата с отворени прозорци или свалени гюруци и пуснати касетофони точно когато човек се унася в дрямка, когато кожата ти настръхва при всеки допир с чаршафите и в стаята ти има комар. Членът му е твърд като камък в една спяща жена. Гали задника й, гънката, която се е притиснала към корема му, трябва пак да почне да тича сутрин, гънката между двете й полукълба и онова място вътре в нея, противоположно на зърно; през годините той постепенно осъзна, че тя няма нищо против да я гали там, и дори й харесваше да пъха ръка в дупето й, докато е под него. Сега се пипа сам и после проверява дали е още твърд; твърд е, дебел като дънер, там, където излиза от земята, в основата на корените, двете й тъмни луни го поглъщат и отпускат с тих, лепкав звук. Издължената опусната извивка на тялото й от ребрата до костите на таза плуват под пръстите му леко като плъзгането на чайка. Любовта й я е унесла, алкохолът я е отнесъл. Благословена да е пиячката.
— Джен — прошепва той, — будна ли си?
Не се дразни, че е така отритнат, още едно съзнание в леглото е допълнителна отговорност, спънка в потока на мислите му. По-нататък в този брой на списанието имаше една статия „Как да вземем заем за кола“, трябва да я прочете по професионални причини, въпреки че не го интересува особено и не може да отърси мислите си от това, че издателите са забелязали, че кафените зърна изскачат от пробитата кутия. Дженис похърква: кратко поемане на въздух като под вода, някъде в дълбините, където носът й се превръща в арфа. Огромен като нощта, задникът й го обгръща целия в тази стая, където малки петънца светлина от улицата се процеждат през шумолящия дъб и трепкат по тавана. Решава да я чука, твърдостта на члена му го убива. И без това всичко беше нейна идея. Японският бръмбар, който перна в градината, изплува в съзнанието му като изтънчен идеал. Дръж се здраво, спящо момиче. Слага три пръста на хълбока й, повдигнат като за игра. Действа тихо, за да не я събуди, но е решен да кара докрай, чисто и бързо. От оргазма скалпът му замръзва, а сърцето му спира да бие, тайничко; не е получавал такъв оргазъм от месеци. Кой казва, че му свършва бензинът?
— Ударих топката добре — казва Заека следващия следобед. — Но проклет да съм, ако отбележа удар.
Седи по зелени бански гащета на бялата маса пред клуба по голф „Летящия орел“ с партньорите си и жените им, а в случая — на Бъди Ингълфингър с гаджето му. Навремето Бъди също имаше жена, но тя го заряза заради някакъв тип, който прокарваше телефони към Уест Честер. Човек може да я разбере, защото гаджетата на Бъди са направо жалки.
— Ти изобщо някога отбелязвал ли си удар? — пита Рони Харисън толкова високо, че хората около басейна се обръщат. Заека познава Рони от трийсет години и никога не го е харесвал. Беше от онези самохвалковци, които се сапунисваха в общите бани така, че всички да ги виждат, а на баскетболното игрище подскачаше, плувнал в пот, раздавайки лакти, за да компенсира със сила липсата си на стил в играта. Но когато Дженис и Хари се записаха в „Летящия орел“, Рони вече беше там с благоприлична службица в „Щюлкил“, Мючуъл, и хубава жена, която преподаваше на третокласниците и сигурно беше истинска тигрица в леглото, защото Рони говореше само за това, беше луд на тази тема още от училище. Къдравата му медноруса коса, която беше започнала да оредява още след дипломирането, вече съвсем е оредяла по темето му, а годините и почтеността са изстискали руменината му. Кожата от слепоочията до ъгълчетата на очите му е тънка и синкава и Заека е забравил, че миглите му са бели. Обича да играе голф с Рони, защото обожава да го побеждава, което не е толкова трудно. Той удря с онзи замах, привичен за ниските набити мъже, а когато е развълнуван, често бие банани6 и запраща топката чак в гората.
— Чух, че Хари е добър играч — меко казва жена му Телма. Тя има тясно, лесно забравящо се лице и продължава да носи онези странни старомодни, цели бански костюми с къса плетена поличка. Често замята хавлиена кърпа върху раменете или глезените си, сякаш да предпази кожата си от слънцето, и освен изгорелия й нос тенът й е равномерно жълтеникав. Вълнистата й миша коса побелява косъм по косъм. Заека не може да я погледне, без да се зачуди какво ли прави, за да е щастлив Харисън. Усеща, че е интелигентна, но интелигентните жени никога не са го вълнували.