Ставрос, напълно забравен, се провиква от бюрото си през автосалона, облян в слънчевите ивици.
— Може да искат да се повозят. — Явно иска да си работи документите на тишина и спокойствие.
— Искате ли да изпробвате някоя? — пита Хари.
— Става късно — казва момчето.
— Ще ви отнеме само минутка. По този път се минава само веднъж. Изживейте момента. Сега ще взема ключовете. Чарли, ключовете за синята корола отвън на таблото ли са или са ти в бюрото?
— Аз ще ги донеса — промърморва той.
Отблъсква стола си от бюрото и все още приведен, отива в коридора зад високото до кръста разделително матово стъкло — кичозно подобрение, което Фред Спрингър поръча в края на дните си. Зад него в стената от шперплат, имитираща орехово дърво, врати водят до кабинетите на Милдред Круст и касиерката, която и да е тя този месец, и до кабинета на главния търговски представител, който е между техните два. Вратите обикновено стоят отворени и момичето и Милдред се разхождат напред-назад да се консултират. Хари предпочита да стои отпред в салона. Навремето тук имаше само три метални бюра и парче мокет; единствената затворена врата беше тази към общата тоалетна, с шишенцето сапун, което човек трябваше да тръска с капачката надолу, за да изстиска малко сапун. Сега рецепцията е встрани, в отделно крило, до чакалнята, където рядко чакат клиенти. Ключовете, които Чарли търси, висят заедно с други, които вече не отключват нищо на този свят, на едно табло, потъмняло от нацапани с грес пръсти, до вратата към отдел „Части“: тунел, задръстен от метални рафтове, чиито наклонени прозорци гледат към звънтящата пещера на сервиза. Не е нужно точно Чарли да ходи за ключовете, но той знае къде се намира всичко, а и човек не трябва да оставя клиентите си да се чувстват глупаво сами, те и без това имат склонност да се измъкват. По-страхливи са и от елени. Като нямат какво повече да си кажат, момчето, момичето и Хари се заслушват в свистящото дишане на Чарли, който се връща с ключовете на королата и временните номера с ръждясалите им пружини.
— Искаш ли аз да повозя младите? — пита той.
— Не, ти си почини — отговаря Хари и добавя: — Може да започваш да заключваш отзад.
Табелата гласи, че в събота работят до шест, но в този зловещ юнски ден на бензинова суша шест без петнайсет е добро време.
— Връщам се след минутка.
Момчето пита момичето:
— Искаш ли да дойдеш или ще ме изчакаш?
— О, хайде — отговаря тя и нетърпение озарява благото й лице, докато се обръща към него и го нарича по име. — Джейми, майка ме чака.
— Ще отнеме само минутка — уверява я Хари. Майка. Ще му се да я помоли да опише майка си.
Отвън на площадката свежият вятър довява лятото. По тревните участъци около асфалта са избуяли глухарчета. Той закача номера на королата и подава ключовете на момчето. Накланя предната седалка, за да може момичето да седне отзад; докато се качва в колата, дънковите й панталонки разкриват част от дупето й. Хари се промушва на мястото на смъртника и показва на Джейми уредите по таблото, включително нишата, където може да се монтира касетофон. И тримата пътници са доста високи и малката кола им е тясна. Въпреки това с чуждестранния си кураж тойотата бързо набира скорост и си намира място в лентата за изпреварване на шосе 111. Усещат бръмчащия двигател, като че ли седят на гърба на огромна земна пчела.
— Страхотно — признава Джейми.
— И при това вози добре — добавя Хари, като едва се сдържа да не натиска спирачки на голия под изпод краката си. Провиква се към момичето отзад: — Добре ли си? Да си дръпна ли седалката малко по-напред, за да ти направя още място? — Панталонките й са толкова къси, че той се чуди дали не я боли чаталът. Шевовете се впиват в кожата й.
— Не, добре съм, ще седна настрани.
Той иска да се обърне и да я гледа, но на неговата възраст това движение не е много лесно, понякога се буди с болки по целия врат и раменете заради огромното си тежко тяло, което го притиска към леглото цяла нощ. Обръща се към Джейми:
— Този модел е хиляда и шестстотин кубика, произвеждат и базов модел с хиляда и двеста, но аз не искам да го продавам. Не желая да ми тежи на съвестта, че някой е загинал, защото не е имал достатъчно мощност да изпревари камион или нещо друго по американските пътища. Освен това държим да имаме голям избор, иначе ще се окажеш с вързани ръце при смяната, когато му дойде времето. — Успява да извърти тялото си така, че да вижда момичето. — Тези японци, въпреки всичките си положителни качества, имат много къси крака — казва.