Седнала е така, че задникът й е почти на пода, а коленете й са нависоко, тези млади лъскави колене на сантиметри от лицето му.
Несъзнателно тя маха няколко дълги косъма от устата си, където вятърът ги е издухал, и зяпа през прозореца към търговската зона на големия Брюър. Примамливи заведения за бързо хранене и сергии за продажба на дребно на всичко — от булчински аксесоари до гипсови корита, се редят пред погледа наред с паркингите в стария „Уайзъртаун Пайк“, където болезнено стърчат останките на някоя и друга оцеляла къща с почерняла морава отпред. Конкуренцията — „Пайк Порше“ и „Рено“, „Дайфендорфер — Фолксваген“, старото червено депо на „Мазда“, БМВ и „Даймънд Каунти Отомотив Импортс“ — развяват рекламните си табла с надписи ИКОНОМИЯ НА ГОРИВО, докато бензиностанциите в съответствие с тази реклама са покрили бензиновите колонки. По отбивките са паркирани товарни камиони. Някога там автомобилите минаваха, зареждаха и продължаваха по пътя си. Късно през деня те приличат на враждебна преграда. Откъде се взеха тези покривала? Някои от тях бяха доста добре ушити от правоъгълен тъмночервен брезент. Нова индустрия — покривала за бензинови колонки. По празните участъци асфалт няколко малки сергии предлагат ягоди и ранни круши. Един висок знак приканя към квадратна циментова сграда встрани от пътя; Заека си спомня времето, когато там се извисяваше огромната фигура на господин Фъстък, сочещ към ниското магазинче, където в стъклени кутии бяха наредени солени ядки, лешници, бразилски ядки и цяло кашу, а натрошените ядки бяха на по-ниска цена. Даймънд Каунти се славеше със своите ядки, но явно това не беше достатъчно, щом магазинчето беше затворено. Стените му бяха съборени, построиха сградата наново, двойно по-голяма, и я превърнаха в нощен клуб. Табелата беше пребоядисана, шапката остана същата, но господин Фъстък се превърна в гуляйджия с бяла вратовръзка и смокинг. Сега, след редица ремонти, табелата се е превърнала в зле изрисувана женска фигура, черен силует без издутини, които да напомнят за дрехи, главата й е отметната назад и големи букви ДИСКО падат в нарисувани мехурчета, сякаш теглени една по една от срязаното й гърло. Зад подобни рекламни табели износените зелени хълмове се мержелеят в маранята, бледите полета се пекат на слънцето, докато редовете царевица се сгъстяват. Королата се затопля от смесени човешки миризми. Хари си мисли за дългото бедро на момичето на задната седалка и си представя, че му мирише на ванилия. Сладолед с вкус на вагина би бил истински хит, фирма „Сийлтест“ би трябвало да го разработи.
Мълчанието на младежите го притеснява и той го нарушава:
— Каква буря имаше снощи. Чух по радиото, че подлезът при „Айзенхауер“ и Седма улица е бил наводнен повече от час.
След малко казва:
— Знаете ли, струва ми се зловещо. Всички тези бензиностанции са затворени, като че ли някой е умрял.
След още малко добавя:
— Видяхте ли във вестника, че компанията „Харшей“ е трябвало да освободи деветстотин души заради стачката на шофьорите? Скоро ще започнем да се редим на опашка за шоколадчета „Харшей“.
Момчето съсредоточено изпреварва камион на ПЕКАРНА ФРАЙХОФЕР и Хари отговаря вместо него:
— Магазините в центъра се изнасят в предградията. В центъра на града вече останаха само банките и пощата. Построиха някакви странни сергии, за да направят пазар, но нищо няма да излезе, хората още се страхуват да ходят в центъра.
Младежът кара в първата лента на трета скорост, за да набере мощност, или защото е забравил, че има четвърта.
Хари го пита:
— Усещаш ли я, Джейми? Ако искаш да обърнеш, скоро ще стигнем до пресечка.
Момичето го разбира:
— Джейми, най-добре да обръщаме. Човекът иска да се прибере вкъщи за вечеря.
Докато той намалява, за да се включи в дясното платно и да влезе в пресечката, един пейсер — най-глупавата кола по пътищата, прилича на стъклена вана, но обърната наопаки — свива вляво. Шофьорът й е дебел мексиканец в хавайска риза. Момчето удря волана в напразен опит да натисне клаксона. Наистина „Тойота“ са монтирали клаксона на смешно място — върху две малки дъги на един палец разстояние от вътрешния ръб на волана. Хари бързо се пресяга и сигнализира вместо него. Пейсерът се прибира обратно в платното си, шофьорът хвърля мрачен поглед над хавайската си риза.
Хари го упътва: