— Обаждания?
— Някакъв мъж непрекъснато му звъни — казва Елвира. Гласът й преминава в полушепот. — Звучи малко като чужденец.
Хари добива впечатлението, че не е толкова умна, колкото му се стори на пръв поглед. Настойчивите й очи явно долавят намек за тази мисъл, тъй като в самозащита тя добавя:
— Вероятно не бива да казвам нищо, но тъй като сте му баща…
— Звучи ми като недоволен клиент — казва Заека, за да я измъкне от ситуацията.
— В „Тойота“ няма много такива — намесва се другият продавач. — Година след година въвеждат най-евтините за поддръжка автомобили, с период за безплатен сервиз, който е направо невероятен.
— Не ми рекламирай на мен, аз съм зарибен — казва му Хари.
— Прекалявам с ентусиазма. Казвам се Бени Лионе, между другото, господин Енгстръм. Бени от Бенедикт. Радвам се да ви видя тук. Както казва Нелсън, вие сте си измили ръцете от автомобилния бизнес, и сте доволен от това.
— Полупенсиониран съм. — Дали знаят, чуди се той, че по закон Дженис притежава всичко? Предполага, че все пак са наясно с картинката. Повечето хора са наясно в живота. Хората знаят повече, отколкото показват.
Бени казва:
— В този бизнес се получават всякакви смахнати обаждания. Нелсън не бива да позволява това да го тормози.
— Нелсън приема всичко прекалено сериозно — добавя Елвира. — Казвам му, не позволявай нещата да те засягат така, но той просто си е такъв. Той е от онези мъже, дето са толкова напрегнати, че чак скърцат.
— Винаги е бил много внимателно момче — уведомява ги Хари. — Кой друг е тук, освен вас двамата? Като говорим за автопилот…
— И Джереми — казва Бени, — който обикновено идва от сряда до събота.
— И Лайл е тук — казва Елвира и поглежда встрани, където чифт избелели дънки се лутат из блестящото море от тойоти.
— Мислех, че Лайл е болен — казва Хари.
— Той казва, че е в ремисия — отговаря Бени, а лицето му придобива бдително изражение, каквото може би бе това на Хари, когато се опитваше да не изглежда като шовинист в очите на Елвира. Тя, от своя страна, внезапно се е преместила с пролетния си шлифер към яркия външен свят, където двойката потенциални купувачи все още обикалят.
— Радвам се да го чуя — казва Хари, чувствайки се не толкова смутен и официален, когато говори само с Бени. — Не знаех, че има ремисия при неговото заболяване.
— В крайна сметка няма. — Гласът на мъжа е станал по-дрезгав, една нотка по-гангстерски, сякаш присъствието на жената е смущавало и него.
Хари отсечено кима с глава в посока навън.
— Как се справя тя всъщност?
Бени се приближава още малко и му доверява:
— Примамва ги до определен момент, след това се сковава и оставя сделката да й се изплъзне. Сякаш се страхува, че ние, останалите, ще кажем, че е твърде мека.
Хари кима.
— Жените например винаги са най-стиснати с бакшишите. Парите ги плашат. Все пак — казва той, лоялен към променящите се времена и въведенията на сина му — смятам, че не е лоша идея. Като жените свещеници. Имат усет към хората.
— Даа — предпазливо си позволява да отбележи мъжът с едрата челюст. — Придава малко оживеност на мястото.
— Къде каза, че е Лайл? — Чуди се колко крият тези двамата от него, предпазвайки Нелсън. Забеляза определени знаци с очи между тях, докато говореха. Лабиринт от тайни е това представителство, което бе изградил по свой имидж след 1975 година, когато старият Спрингър внезапно пукна в един летен ден като прегрял термометър. Много скрит стрес има в автомобилния бизнес. Много несигурност, а въпреки това имаш един куп постоянни режийни разходи.
— Беше в кабинета на Нелсън преди десет минути.
— Не ползва ли този на Милдред? — Хари пояснява — Милдред Круст години наред беше счетоводителка тук, когато си бил едва дете. — По отношение на „Спрингър Моторс“ той се е превърнал в жива история. Помни, когато онзи център за наем на машини по-нагоре по шосето вдигна голямата си табела, гласяща Д И С К О, преправена от Господин Фъстък по гети и цилиндър, размахващ неонов бастун.
Но Бени като че ли знае всичко, което му е нужно. Казва:
— Онова вече е нещо като зала за събрания. Вътре има диван, ако някой внезапно има нужда да полегне. Лайл така правеше, но сега работи предимно вкъщи, с тази негова болест.