— От колко време я има?
Бени отново възприема предпазливото си изражение и казва:
— Поне от година. Този ХИВ вирус може да си стои в теб пет или десет години, преди да разбереш. — Гласът му става още по-дрезгав, той се приближава още повече. — Двама от механиците напуснаха, когато Нелсън го доведе като счетоводител в неговото състояние. Но трябва да се признае на Нелсън; каза им да напускат, щом предпочитат да проявяват суеверие. Обясни им подробно как не може да се заразят от случаен контакт и им каза или да го приемат, или да си ходят.
— Мани как възприе това?
— Мани? А да, господин Манинг от Сервизното. Доколкото разбрах, това е била причината в крайна сметка да напусне. Чувам, че обикалял другите представителства, но на неговата възраст е трудно да се направи скок.
— Ти го каза — казва Хари. — Хей, като че ли отвън има още един клиент, най-добре иди да помогнеш на Елвира.
— Нека разглеждат, това е моето мото. Ако са сериозни клиенти, ще влязат. Елвира прекалява.
Заека прекосява изложбената площ покрай таблото за постижения и витрината с авточасти и врата, която води към гаража, към зеления вход, облицован със стар шперплат, сега боядисан в пепеляворозово, на някогашния му кабинет. Елвира беше права: увеличените снимки на баскетболните статии за него и двуцветните изрезки от вестници не са изхвърлени, а са закачени по стените в кабинета на Нелсън, където хлапето е принудено да ги гледа всеки ден. По стените, освен това висят медали от Киванис и Ротари клуб и почетна грамота от Търговската камара на община Брюър и президентската награда, която „Тойота“ бе дала на представителството преди няколко години, и календар на „Плейбой“. Момичето на месеца е облечено като великденско зайче с голо дупе и Хари не е съвсем убеден, че подхожда на интериора, но поне декларира, че не всички във фирмата са обратни.
Лайл се изправя до бюрото на Нелсън, преди Хари да влезе в стаята. Много е слаб. Под сивия си костюм е облечен с дебел червен пуловер. Протяга синкавата си, подобна на скелет ръка и пуска неочаквано широка усмивка, зъбите му са огромни в смаленото лице.
— Здравейте, господин Енгстръм. Обзалагам се, че не ме помните.
Но той все пак му изглежда смътно познат, като някой, с когото е играл баскетбол преди четирийсет години. Черепът му е много тесен, късата подстрижка толкова равномерно руса, че изглежда боядисана; счетоводителските очила върху носа му са от тънка златна тел. Толкова е блед, че от кожата му сякаш струи светлина. Присвивайки очи, Хари поема протегнатата ръка в кратко ръкостискане и се опитва да не мисли как малките вируси на СПИН, сложни като миниатюрни космически кораби, се хлъзват върху дланта му и нагоре по китката и ръката до потните пори на подмишницата му и се заравят в кръвообращението му. Избърсва дланта си в страничната част на сакото си и се надява, че жестът му изглежда като потупване на джоба.
Лайл му казва:
— Навремето работех във Фискални Алтернативи на Уайзър стрийт, когато двамата с жена ви дойдохте и продадохте злато и сребро.
Хари се разсмива, припомняйки си:
— За малко да си счупим гърбовете, влачейки цял чувал сребърни долари по улицата до шибаната банка.
— Постъпихте много хитро — казва Лайл. — Измъкнахте се навреме. Бях впечатлен.
Последната забележка му се струва малко нахална, но Хари дружелюбно казва:
— Кофти късмет. Работи ли още онова място?
— По един много ограничен начин — отговаря Лайл, подчертавайки, сигурно заради парите на Хари, думата „много“. Явно, ако си обратен, трябва да преувеличаваш всичко, за да постигнеш нормално звучене. — Всъщност целият бум с монетите беше краткотрайна мода. Сега вече много са паднали.
— Готино местенце беше. Онази хубавица, която се занимаваше със самото купуване и продаване. Така и не можах да разбера как успява да ползва компютъра с тези дълги нокти.
— О, Марсия. Тя се самоуби.
Заека е потресен. Тя изглеждаше като ангел по свой собствен начин.
— Така ли? Защо?
— Ами, обичайното. Лични проблеми — казва Лайл и сякаш ги отмахва с опакото на прозрачната си ръка. На Заека му се струва, че капчици неясна светлина се движат по ръбовете на очите на Лайл, като на Извънземното от филма. — Нищо общо със спада в монетите. Тя беше само фасада, парите зад нея идваха от Филаделфия.
Докато Лайл весело дърдори, Хари долавя как си поема дъх с леко пъшкане, което подхожда на синкавите сенки по слепоочията му и на усещането, че е дошъл от космоса, и скоро пак ще се завърне там. Този тип е по-зле и от мен, мисли си Заека, и това го кара да го харесва. Не вижда обаче никаква саркома на Капоси, само една обща аура на тяло, което отхвърля живота, отказва да се поддържа, отказва да се вслуша в собствения си организъм. Излъчва сладникаво — разлагаща се миризма, както когато отвориш вратата на неизползван хладилник в някой курорт, но може би Заека си внушава. Внезапно Лайл сяда изтощен, сякаш стоенето прав е представлявало твърде голямо усилие.