Хари сяда на стола от другата страна на бюрото, където обикновено седят клиентите, когато молят за облекчени условия.
— Лайл — подхваща Хари. — Искам да разгледам документите. Банковите извлечения, квитанции, плащания, заеми, инвентар, въобще всичко.
— Защо, за бога, защо? — с отслабването на лицето му очите на Лайл са изпъкнали и са станали по-кръгли, отколкото при останалите хора. Седи с изправен гръб, а едната му, лишена от плът ръка е положена за опора в сивия си ръкав, успоредно на ръба на Нелсъновото бюро. Дали за да пести сили, или за да скрие истината, е решил да дава възможно най-кратките отговори.
— О, чисто любопитство. Честно казано, има нещо нередно в извлеченията, които получавам във Флорида. — Поколебава се, но решава, че дори да бъде по-конкретен, няма да нанесе никаква вреда на този етап. Все още таи надеждата, че всичко може да бъде обяснено, че може да се върне в предишното си състояние, когато не мислеше за автокъщата. — Няма достатъчно продажби на стари коли, пропорционално погледнато.
— Няма ли?
— Може да се поспори, че това е променлива величина, и че при добрата икономика на Рейгън хората могат да си позволят нови коли; но през годините ми тук винаги е имало определена пропорция, нещата се осредняват в хода на два-три месеца, а това не се получава в извлеченията от ноември насам. Всъщност става все по-странно.
— По-странно.
— По-необичайно. По-фалшиво. Както и да е. Кога мога да видя документите? Аз не съм счетоводител; искам Милдред Круст да ги прегледа с мен.
Лайл с усилие премества ръката си от бюрото и полага и двете си длани извън полезрението му, в скута си. Движенията му напомнят на Хари за призрачната мудност на отпуснатите мъртви увиснали тела в Бухенвалд, когато ги местят в следвоенните документални филми. Голи, с разхлабени стави, слабините им на показ, ето какво означава скверно, ето нещо, което бе толкова скверно, че трябваше да ни го покажат, за да повярваме. Лайл казва на Хари:
— Държа голяма част от данните вкъщи, в моя компютър.
— Тук си имаме компютърна система. Последна дума, Ай Би Ем. Помня, че го инсталирахме.
— Моят е съвместим. Малък Епъл, който върши всичко.
— Обзалагам се, че е така. Знаеш ли, честно казано, това, че си болен, и трябва да си стоиш вкъщи повече, не е причина сметките на „Спрингър Моторс“ да се разпиляват из цялата Даймънд Каунти. Искам ги тук. Искам ги тук утре.
Това е първото потвърждение, което някой от тях прави, че Лайл е болен, че умира. Момчето се стяга, а устните му леко се издават навън.
— Мога да покажа документите само на оторизирани лица — казва той.
— Аз съм оторизиран. Кой може да бъде по-оторизиран от мен? Та аз управлявах това място. Това там по стените са мои снимки.
Клепачите на Лайл с мигли, по-тъмни от косата му, се спускат над изпъкналите му очи. Той премигва няколко пъти и се опитва да бъде тактичен, да запази любезността между двамата.
— Доколкото разбирам от Нелсън, майка му притежава компанията.
— Да, но аз съм й съпруг. Половината от всичко нейно е мое.
— При определени обстоятелства може би, вероятно в някои щати. Но не и в Пенсилвания, струва ми се. Ако искате да се консултирате с адвокат… — Дишането му се затруднява; прекъсването на Хари е почти проява на милосърдие.
— Няма нужда да се консултирам с никакъв адвокат. Единственото, което е нужно, е жена ми да ти се обади и да ти каже да ми покажеш документите. На мен и на Милдред. Искам тя да участва в това.
— Госпожица Круст, доколкото знам, понастоящем живее в дом за възрастни. Домът Денглър в Пен Парк.
— Чудесно. Това е на пет минути от дома ми. Ще я взема и ще се върна тук утре. Хайде да уговорим час.
Клепачите на Лайл отново се спускат и той тромаво връща ръката си върху бюрото.
— Когато и ако получа разрешение от съпругата ви и позволение от Нелсън…