При третия ининг, с двама играчи на терена, Шмит удря хоумрън, четвъртия му за началото на сезона и петстотин четирийсет и шестия в кариерата му. С това Филис повежда с пет на нула, и Заека започва да сменя каналите, но не намира повторения на баскетболни мачове, а само „Матлок“ и „Чудните години“. Колкото и да го дразни Дженис, когато стои при него, когато я няма в стаята или когато не чува потропването й в кухнята или на горния етаж над главата му, става неспокоен. Изгасва телевизора и тръгва да я търси, натоварен с тревожни новини, както някога бе натоварен със златни долари.
Тя вече си е облякла нощницата и онези вбесяващи го флоридски сандали, с които шляпа, разхождайки се наоколо, докато той все още се опитва да спи сутрин. Не че успява да спи до толкова късно, колкото когато беше млад и дори на около четирийсет. Буди се около шест със стряскане, а откакто прекара инфаркта, нещо го гризе в стомаха, а не може да разбере причината, докато не осъзнава, че това е ужасът, че е хванат в клопката на умиращото си тяло, сякаш е в една килия с луд, който може да реши да го убие всеки момент. Тя си пошляпва напред-назад, шляп-шляп, разнасяйки малки купчинки сгънати дрехи, пране, което е качила по стълбите; едната купчинка са сгънати носни кърпи, а друга, не толкова подредена, са неговите боксерки с постепенно отпускащи се ластици, на трета е натрупала собственото си бельо, което все още го възбужда, не толкова когато е върху нея, а когато е току-що изпрано. Не знае как да започне. Хвърля едрото си тяло диагонално върху леглото и оставя покривката да се отърка в лицето му. Червеникавата празнота зад затворените му клепачи му действа успокоително след непрестанно плъзгащите се искри на телевизора.
— Хари, нещо не е наред ли? — гласът на Дженис звучи стреснато. Неговата крехкост му осигурява нова власт над нея.
Той се претъркулва и неволно се усмихва на тромавата фигура, която представлява в нощницата си. Не изглежда много по-различна от Джуди в нейната, а и не е кой знае колко по-голяма. Редкият й бретон не прикрива високото й чело с избледняващ флоридски тен, а уморените й очи сякаш са насочени някъде другаде. Той започва:
— Нещо не е наред в представителството. Когато ходих там днес, поисках да видя счетоводните книги и онзи педераст със СПИНа, дето Нелсън е сложил за счетоводител вместо Милдред, ми каза, че не може да ми ги покаже, ако ти не разрешиш. Според него ти си шефът.
Връхчето на малкия й език се покрадва навън и притиска горната й устна.
— Това е глупаво — казва.
— И аз така реших, но запазих самообладание. Бедният тип, той просто прикрива Нелсън.
— Защо да прикрива Нелсън?
— Ами — Хари въздиша тежко и се изляга върху леглото като одалиска, с хипарска извивка на тялото — наистина ли искаш да го чуеш?
— Естествено. — Но продължава да се движи из стаята с малките си купчинки.
— Имам нова теория. Мисля, че Нелсън взима кокаин, и затова е такъв несигурен и изнервен и леко параноичен.
Дженис предпазливо се приближава до скрина, шляп и после пак шляп, в ръцете й, разпознава Хари, е розовият анцуг със сините ръкави и ивици, който никога не облича за навън тук, където хората на средна възраст повече внимават да не изглеждат нелепо.
— Кой ти го каза? — пита.
Той се извива върху леглото, изопва крака и изритва велурените си обувки, за да не изцапа покривката от колосан бял памук.
— Никой не ми го е казал — отговаря. — Просто събрах две и две. Кокаин има навсякъде, а тези юпита, продукт на бейби бума на възрастта на Нелсън са точно хората, които го използват. Нужни са пари. Много пари, за да се поддържа такъв навик. Нали Пру вечно се оплаква, че не могат да си плащат сметките?
Дженис се приближава до леглото и застава там; през памучната й нощница се виждат сенките на зърната й и окосменият й триъгълник. Погледната така, тя му се струва учудващо едра, излегнал се диагонално, той внезапно е обзет от онези пристъпи на световъртеж, както когато се изправя твърде бързо; не е ясно кой е прав и кой не е. Тялото й е запазило стегнатите си форми от времето, когато бяха само хлапета и работеха в Кролс, но под брадичката й има грозни гънки, които се разклоняват към шията й. Твърдо е решена да не стане дебела като майка си, но възрастта все пак те настига. Дженис предпазливо заявява: