Центърът вече почти изцяло е зает от паркинги, но странното е, че всички места са запълнени. Въпреки че в центъра вече няма кой знае къде да се пазарува, освен в няколкото дрогерии, работещи с намаление, и евтиния Маккрори, който все още пробутва храна за папагалчета и шноли на възрастни хора, които не са сменяли дрехите си от 1942 година, броят на спретнатите млади професионалисти в леки костюми и тесни ленени поли е набъбнал; работят в банките и застрахователните компании и в щатските и федерални агенции и някак нямат край. В слънчеви дни изпълват гористия парк, в който градостроителите — не местните, а някаква засукана архитектурна фирма, която дойде и спечели конкурса с дизайна си, а след това си отлетя обратно в Атланта — са превърнали Вайзер Скуеър, където навремето скърцащите, изпускащи искри тролейбуси се редяха за пътници. Припичат се, тези млади книжни плъхове, до абстрактните циментови фонтани, четат „Уолстрийт Джърнал“ със свалени и прилежно сгънати до тях сака върху боядисаните със защитен лак заради вандалите пейки.
Жените от тази порода особено впечатляват Хари; носят маратонки вместо обувки с висок ток, но краката им са обвити в прозрачни чорапогащници, а лицата обрамчени от огромни кръгли очила, които им придават комично — сексапилен вид, сякаш циците им са повторени малко по-горе в твърди рогови рамки и цветна пластмаса. Всичките приличат на Голди Хоун, тренирана от Джейн Фонда. Днешната мода им е дала широки, мъжки рамене, а ханшът им е смален и стегнат от велоергометри и от онези, впити в задника панталони, които очертават всеки мускул, като ярка боя. Тези жени му се струват като гости от някакво подредено бъдеще, където сексът е просто поредният вид спорт, а всички живеем в запечатани кутийки и общуваме чрез компютри.
Човек би решил, че Чарли ще си е отишъл вече. Но тези средиземноморски типове като че ли дори не побеляват, нито пускат шкембета. Стигат някакво ниво около петдесетте, след което не се променят, докато внезапно не се гътнат някъде след осемдесетте. Използват телата си разумно, точно както попиват чинията от вечерята със залък хляб. Като дете Чарли боледуваше от ставен ревматизъм, но въпреки че има сърдечен шум и страда от гръдна жаба, никога не е изпадал в кризи като тази на Хари долу в Залива.
— Как по дяволите го постигаш, Чарли? — пита го Заека.
— Научаваш се да избягваш напрежението — казва му Чарли. — Ако нещо те напряга, просто си тръгваш. Нещата в представителството взеха да стават все по-напрегнати, така че си тръгнах. Исусе, колко съм щастлив, че се махнах от тойотите! Първото нещо, което направих, беше да си купя едно старомодно американско возило, „Олдс Торнадо“. Меки амортисьори, серво на волана, гълта бензин, луд съм по него. Пет литра, осем цилиндъра, V-образен двигател, доматеночервен с бял покрив.
— Звучи страхотно. Наблизо ли си паркирал?
— Опитах, но не можах. Обиколих два пъти по Спринг стрийт и накрая се отказах и я оставих в един паркинг нагоре, след стария Багдад, и си взех автобуса за три пресечки насам. Е, струва някоя и друга стотинка. Избягвай напрежението, шампионе.
— Все пак не схващам. Центърът на Брюър уж трябваше да е загинал, а няма къде да се паркира. Откъде идват всичките тия коли?
— Размножават се — обяснява Чарли. — Тия коли забременяват точно като тийнейджърките и минават на държавни помощи. Пет пари не дават за нищо.
Едно от нещата, които Хари винаги е харесвал у Чарли, е усетът му към цялостната картинка; двамата обичаха да стоят край предната витрина на представителството в по-спокойните сутрини и да предъвкват актуалните новини. Заека така и не е превъзмогнал убеждението си, че новините са важни за него. След като сядат на една от облицованите с плочи маси, останали от дните, когато заведението беше „Кафе Барселона“, той казва:
— Какво ще кажеш за Шмид снощи? — В мача срещу „Пайрътс“ на стадион „Три Ривърс“ ветеранът от трета база на „Филис“ бе стигнал втора база на два пъти, и бе надхвърлил отборния рекорд за успешни удари на Ричи Ашбърн.