Но когато стигат до тях, Нелсън е бесен. Лицето му е бледо, а горната устна стисната. Мустакът му е наежен.
— Господи, татко, къде изчезнахте? Върнахме се горе до онзи глупав магазин с шоколади, когато не дойдохте при багажа.
— Бяхме там, нали Джуди? — казва Хари, чудейки се на увеличаващата се плешивина на сина си, изложена безмилостно на слънцето, което се процеждаше през оредяващите кичури коса, и на мустака му, неясно, случайно петно с миши цвят, подобно на валмата мъх, които се събират под мебелите. Беше забелязал тези промени още преди години, но те продължават да го удивляват заедно с бръчките около очите и дълбоките линии, издълбани от времето по лицето на детето му, обляно от слънчевата светлина. — Не сме се бавили повече от минутка в магазина и веднага слязохме с ескалатора до багажното — казва Заека, доволен, че си спомня всичко толкова добре, че може дори да си представи двата магазина за шоколад, монетата от пет цента, която трябваше да пусне в обърнатата нагоре, сребристо полирана длан на чернокожата жена на касата, порносписанията с момичета с отворени уста, разперените зъбци на стъпалата на ескалатора, притеснението му, че Джуди може да си заклещи крака.
— Сигурно сме се разминали — допълва той в опита си да е полезен и безвреден. Синът му го плаши.
Дженис отключва колата. Нагорещеният въздух отвътре обгръща лицата им като пуснат на свобода дух. Слагат куфарите в багажника. Пру вдига замаяното момче от раменете на Нелсън и го намества на сенчестата задна седалка. Палецът на Рой е пъхнат в устата му и невиждащите му очи се отварят за секунда. Вече със свободни ръце, Нелсън удря по покрива на колата и крещи, изпаднал в нервна агония.
— По дяволите, татко! Побъркахме се заради тебе! Решихме, че си я изгубил!
Когато е сърдит или уплашен, Нелсън добива изражение, което Хари свързва с думата „пребледнявам“ — някакво напрежение изсмукваше цвета от лицето на детето му и очите хлътваха в черепа му. Наследил го е от майка си, а Дженис от нейната, мургавата пълничка Беси, която, както обичаше да му повтаря, беше една сприхава Кьорнер.
— През цялото време бяхме заедно — спокойно му отговаря Заека. — И не ми удряй колата, ще вдлъбнеш ламарината. Достатъчно коли си изпотрошил през живота си.
— Да, а ти си провалил достатъчно живота през твоя. Сега пък отвличаш дъщеря ми!
— Не мога да повярвам… — започва Хари. Студена болка се стрелва под лявата му ръка и плъзва през подмишницата. Примигва. — Собствената ми внучка. — Успява да каже само това.
Дженис го поглежда и казва:
— Какво ти е, Хари?
— Нищо — отговаря й рязко той. — Това проклето дете. Нещо го тормози, но не ми се вярва да съм аз. — Някаква странна газообразна тежест, обгръщайки главата и гърдите му, го притиска след рязкото пробождане. Той се отпуска зад волана, чувствайки се леко дезориентиран, но решен да кара. Когато се пенсионираш, навлизаш в определена рутина и останалите хора, дори тъй наречените ти любими, се превръщат в тежест. Всички от другото семейство се настаняват зад него. Пру намества хубавия си широк задник в нейния триизмерен кариран костюм на задната седалка до спящия Рой, Нелсън се качва от другата страна, точно зад Хари, така че чувства дъха му по врата си. Той обръща глава назад и казва на Нелсън, виждайки го с ъгълчето на окото си:
— Не ми харесва думата „отвличам“.
— Ами не я харесвай. Но точно така ми се стори. Изведнъж се огледахме и видяхме, че ви няма.
Точно като самолета на Пан Ам 103 на монитора на радара.
— Ние си знаехме къде сме, нали Джуди? — провиква се Хари назад. Момичето се е плъзнало покрай родителите и брат си и е седнало в багажника при куфарите. Хари забелязва силуета й с плитката и триъгълната панделка в огледалото за задно виждане.
— Аз не знаех къде сме, но бях сигурна, че ти знаеш — отговаря тя лоялно, а тъничката нишка на гласчето й се носи напред.
Нелсън се опитва да се извини:
— Нямах намерение да се ядосвам толкова — казва, — но ако знаеш колко е трудно да имаш две деца, да пътуваш с тях цял ден и след това собственият ти баща да открадне едното.
— Не съм я откраднал, за бога! — казва Хари. — Просто й купих шоколад! — усеща как сърцето му препуска в галоп. Запалва колата и включва на първа, после натиска спирачки, когато тя подскача напред, и включва на задна, опитвайки се, докато излиза, да не ожули колата от Минесота, изпъкналото й огледало и страничната състезателна ивица, изрисувана в три тона на кафявото.