— Още е едва пролет — казва Чарли. — Почакай да загреят питчърите. Шмид ще окапе. Той е стар, не в сравнение с мен или теб, но за тази игра е стар, и като потече сезонът, няма да може да се скрие от младите питчъри.
На Хари му действа благотворно това охлаждане на възторга му към Шмид. Не можеш да живееш чрез тези спортисти, та те не знаят, че съществуваш. За тях съществуват единствено останалите играчи. Излизат на игрището, където има трийсет хиляди души, които надават силен рев, като съобщят имената им, и това е единственото, от което имат нужда от твоя страна.
— Не ти ли се струва — пита той Чарли, — че напоследък се случват прекалено много нещастия? Онзи самолет на Пан Ам дето се взриви, а после и футболните запалянковци в Англия оня ден дето ги премазаха, а сега и оръдието, дето гръмна на бойния кораб без каквато и да било явна причина.
— Ключовата дума тук е явна — казва Чарли. — Всичко си има някаква дребна причина, дори и когато не я виждаме. Някъде прескача искра, микроскопична пукнатина в метала. Освен това, шампионе, да разгледаме шансовете. Колко хора има в света вече, пет милиарда? Като е толкова претъпкан светът, е цяло чудо, че не премазват повече хора. Пренаселено е и ще става още по-зле.
Сърцето на Заека трепва при мисълта, че от гледната точка на Нелсън той самият е част от пренаселеността. Например онзи път, когато крещеше пред горящата къща на Виста Кресънт номер 26: Ще те убия! Не говореше сериозно. Искра, пукнатина в метала. Микроскопичен дефект. Когато умреш, всъщност правиш услуга на света.
Чарли се мръщи на менюто, което е огромно, разпечатано е с фотокопирна машина в зелено мастило върху груба, неизбелвана, изпъстрена с петънца хартия. Какви неща правят с ксероксите вече. Кой още използва Верити прес?
Първо си замина ръчната преса, после фотоофсета. Чарли вече не носи дебели квадратни рогови рамки, които очертават тъмна ивица през веждите му, а златни авиаторски рамки, които придържат дебелите, лилавеещи стъкла към носа му като пръсти, стиснали чаша за вино. Навремето Чарли бе набит, но възрастта го е смалила, така че гръцките му кости прозират — високата, суха извивка на носа му, широкото полегато чело под тъмната линия на косата му. Бакенбардите му са сиви, но ги е оставил по-ниско. Изучавайки менюто, той се подхилва.
— Салата Телешка пържола — чете. — Салата Свински кебап. Що за салати са това?
Когато сервитьорката идва, Чарли я майтапи по този въпрос.
— Какви са тия висококалорични мазни меса? — пита той. — Предлагате ни телешка пържола с малко маруля за гарнитура ли?
— Месото е нарязано на тънки ивици и е смесено със зеленчуците — казва сервитьорката. Висока е, почти хубава, а косата й е изрусена и вдигната нагоре в бухнат пънкарски гребен, и има цял ред малки обички по ръба на едното си ухо, и тъмни сиво-розови петна руж, нанесени над очите. Езикът й някак се затруднява в устата й и съсредоточеният, бавен начин, по който устните й се движат, изглежда приятен. — Оказа се, че има търсене за тези, нали знаете, по-сериозни съставки.
Значи под цялата фасада, мисли си Заека, това все пак си е Котлетената къща на Джони Фрай.
— Кажете ми за Салатата с макадамия и бекон.
— Тя е от най-предпочитаните — казва тя. — Беконът е хрупкав, и е като люспи. По-голямата част от мазнината е изцедена с преса. Освен това има кълнове от люцерна и репички, и краставици, нарязани на тънко, и два вида маруля, не помня различните имена, и не зная какво друго, може би чуба — това са сушени сардини.
— Звучи добре — казва Заека, преди да размисли и да му се наложи да избира наново. Чарли изтъква:
— Ядките и беконът не са съвсем според съветите на лекаря.
— Нали я чу, мазнината е изцедена. Освен това, малко няма да ме убие. Това е по-скоро въпрос на вътрешен баланс. Хайде, Чарли. Отпусни се.
— Какво има в Салатата Водорасли? — пита Чарли сервитьорката, защото и на двамата им е приятно да я слушат как говори.
— О, хиджики, разбира се, и ваками, и дулс, и агар с много леблебия и леща, и листни зеленчуци, чудесна е, ако сериозно ще минавате на макробиотична диета, и нямате нищо против леко горчивия вкус, нали знаете, от водораслите.
— Направо ме разубедихте, Дженифър — казва Чарли, прочитайки името й, избродирано върху горната част на лимоненозеления пуловер, който носят като униформа в Салатеното угощение. — Ще взема Спаначена с раци.