— Ти си просто мека машина — продължава Чарли и вдига квадратните си длани, с бели маншети на ризата и правоъгълни златни ръкавели, за да може Дженифър да постави салатата пред него. Видял я е, че идва, сякаш има очи на тила си. Тя предпазливо заобикаля масата — тези мъже й кроят нещо, тя не знае какво — и поставя пред Хари изпъстрена с късчета бекон зелена могила, по-голяма от едра гърда. Изглежда питателна и повече, отколкото би трябвало да изяде. Високото непохватно момиче със странния си бял петльов гребен, потрепващ във въздуха, продължава да се върти около тях, а закръглеността на зелената й униформа притиска съзнанието на Заека, докато седи край квадратната, облицована с керамични плочки маса и се опитва да определи дилемата си.
— Има ли нещо друго, което бих могла да ви предложа, господа? — пита Дженифър, устните й леко се борят с артикулацията. Дефектът й не е точно фъфлене, а сякаш езикът й е твърде голям. — Нещо за пиене?
Чарли поръчва Перие с лимон. Тя казва, че предлагат Сан Пелегрино. Той казва, че му е все едно. Луксозната вода си е луксозна вода.
Хари след известна вътрешна борба пита каква бира имат. Дженифър въздиша, усещайки, че я разиграват, и рецитира:
— Шлиц, Милър, Милър лайт, Буд, Буд лайт, Микелоб, Льовенброй, Корона, Курс, Курс лайт и светла Балънтайн наливна. — Всички имена съдържат някаква допълнителна магия задето са се въртели в устата й. Без да поглежда Чарли, Хари си избира една Мик. Дженифър кима, без да се усмихва, и се отдалечава. Щом не иска да възбужда разни мъже на средна възраст, не би трябвало да носи всичките тия обеци и да слага толкова много грим.
— Та казваш, значи, фасулска работа — казва той на Чарли.
— Упояват те. Нищо не усещаш.
— Един познат от Флорида, не много по-стар от нас, си е правил операция и казва, че било отвратително, възстановяването траело цяла вечност, а освен това не изглежда особено добре, въпреки операцията. Върти стика за голф като инвалид.
Чарли леко вдига рамене по специфичния си небрежен начин.
— Трябва ти изходно положение, за да прецениш. Може би тоя приятел е бил твърде зле. Но ти, ти си в добра форма. Може да свалиш някое и друго килце, но си млад — на колко си, на петдесет и пет?
— Де да бях. Направих петдесет и шест миналия февруари.
— Млад си, шампионе. И аз самият натам съм се запътил. — Чарли е на възрастта на Дженис.
— Както съм тръгнал, ще съм доволен, ако изкарам до шейсет. Гледам ги всичките тия старчоци във Флорида, сбръчкани мумии, ама докретват до деветдесетте с късите си панталони и ортопедични гуменки, наперени като младежи. Ще ми се да ги попитам: „Какво ви прави толкова велики? Как успяхте?“.
— Живеят ден за ден — предполага Чарли. — Ден за ден, и не гледай надолу. — Хари усеща, че започва да се отегчава от успокоенията, но Чарли е единственото, което има сега, когато двамата с Телма са на изчакване: Неудобно му е да й се обади, след като няма какво да й предложи. Казва:
— Сега правят и нещо друго. Ангиопластика. Разрязват ти някоя артерия в слабините…
— Хей. Храня се.
— … и се завират по нея чак до сърцето ти, можеш ли да повярваш. След това вкарват едно балонче в тясното място в коронарната артерия и го взривяват. Не с въздух, а със солена вода някак си. Разпуква плаката. Разтегля артерията до размерите, които е имала преди.
— С повечко късмет може и така да стане — казва Чарли. — И година по-късно ще си в същото положение, задръстен с ядки, че и с бира.
Бирата се е появила в края на слабата ръка на Дженифър, в запотена стъклена халба, златиста и покрита с пяна и шиптяща с развълнувани мехурчета.
— Ако не мога да изпия по една бира от време на време, по-добре да съм мъртъв — излъгва Хари. Отпива и избърсва пяната под носа си със свит показалец. Този Нелсънов жест. Чуди се как Дженифър си пази тресящия се гребен, докато се чука. Чел е, че някои пънкарки прокарват безопасни игли през зърната на гърдите си.
— Трябва ти коронарен байпас — казва му Чарли. — Тия балончета, те могат да оправят само по една артерия. С байпас могат да оправят четири, пет, шест, така и така са влезли. Какво ти пука на тебе, че са ти разпрали гръдния кош? Ти няма да си там. Ще си далеко-далеко и ще си сънуваш. Всъщност, няма да сънуваш. Твърде дълбоко се потъва. Като едно голямо нищо е, като да си мъртъв.