— Не го искам — чува се Хари да казва рязко и после по-меко: — Поне засега.
Думата разпрали го разстройва, прави нещата твърде истински, физическото усилие е нужно, за да се разтворят тези съпротивляващи се врати от кост така, че душата му да излети, а някакви мъже с бледозелени маски ще бърникат в гъстата като супа червена локва със своите кукички и клампи, и лъскави ножове. Веднъж по телевизията, когато по грешка бе наблюдавал над рамото на Дженис една от онези научнопопулярни програми за раждания — по каналите не пускаха такива нецензурни неща, — бе видял как започнаха да разрязват корема на една жена при Цезарово сечение. Ножът в облечената в гума ръка очерта права линия и от двете страни на разреза жълта мазнина се нави нагоре и настрани като две ивици гъбест каучук. Коремът на тази жена, с бебето вътре, беше подплатен с някаква материя точно като гъбест каучук.
— Във Флорида — казва той — ми правиха катетеризация — думата затруднява устата му, сякаш се е превърнал в сервитьорката — и не беше толкова зле. Беше по-скоро отегчително. Напълно буден си, и ти слагат едно нещо като голяма купа върху гърдите, за да видят какво става вътре. Там, където вкарват боята обаче, е горещо, толкова горещо, че едва се трае. — Усеща, че е разочаровал Чарли със страха си от байпаса, и за да задълбочи контакта си с мръщещия се, дъвчещ мъж, споделя:
— Най-лошото в цялата работа, Чарли, е, че се чувствам наполовина мъртъв вече. Тази сервитьорка е първото момиче, което съм поискал да чукам от месеци насам.
— Заради циците — казва Чарли. — Страшни цици. На слабо тяло. Това е секси. Като Бо Дерек след имплантацията.
— Косата й ми действа на мен. С тази прическа изглежда още по-висока.
— Не е зле да са високи. Високите не получават вниманието, което обръщаме на сладките малки, нисички жени, и дават повече от себе си. Освен това да са слаби също си има предимства, няма ги всичките тия тлъстини между теб и клитора.
Това май е по-сериозен мъжки разговор, отколкото Заека предпочита. Той казва:
— Но всички тия обеци, не ти ли се струва, че я боли? И вярно ли е, че някои пънкарки…
Чарли нетърпеливо го прекъсва:
— За пънкарите целият смисъл е в болката. Обезобразяване, самоненавист, пого-танци. За днешните хлапета грозното е красиво. Това е техният начин да ни кажат какъв отвратителен свят им предаваме. Вече няма джунгли. Заради токсичните отпадъци. Нали знаеш и изсичането.
— Когато се върнах тази пролет, обикалях из града с колата, минах всички квартали. Някои от тия, испанците, буквално се чукаха на улицата.
— Наркотици — казва Чарли. — Не знаят какво правят през осемдесет процента от времето.
— Видя ли в „Стандарт“, някакъв испанец, шофьор на камион от Западен Маями, бил хванат близо до Мейдън Спрингс с кокаин за седемдесет и пет милиона долара, по тяхна оценка петстотин кила, опаковани в щайги за портокали с надпис „Чупливо“?
— Не могат да спрат дрогата — казва Чарли и нарежда ножа и вилицата си до ръба на празната си чиния, — щом има хора, които са готови да плащат цяло състояние за нея.
— Онзи тип се оказал кубински емигрант, дето ние ги пускаме.
— Тия държави стават комунистически и ни отстъпват всичките си мошеници и наркомани. — Тонът на Чарли е равен и авторитетен, но Хари усеща, че губи вниманието му. Не като едно време, когато разполагаха с цял ден, там, в изложбената зала. Чарли е приключил със своята Спаначена салата с раци, а Заека едва е наченал собствената си отрупана салата, толкова е нетърпелив да получи съвет. Слага хлъзгава хапка в устата си и открива сред мазната маруля и кълнове люцерна цяла ядка макадамия, и внимателно я сцепва със зъби, така че езикът му да усети повърхността на счупеното място, чудно гладка като тялото на млада жена, като мраморна масичка.
Преглъща и най-накрая споделя:
— Това е другото нещо, дето ме тревожи. Мисля, че Нелсън взима кокаин.
Чарли кимва и казва:
— И аз така чувам.
Той вдига вилицата, която току-що е подредил, и се пресяга с нея към голямата гърда от украсена с бекон зеленина пред Хари.
— Дай да ти помогна с цялото това нещо, шампионе.
— Чул си, че взима кокаин?
— Ммм, да. Той е като дядо си, нервен. Трябва му опора. Никога не ми е било лесно да общувам с хлапето.