— Нито пък на мен — казва Хари пламенно, и всичко излиза навън. — Ходих там миналата седмица, за да измъкна всичко за кокаина, тъкмо бях подочул за това, а той беше хукнал нанякъде, обикновено така прави, но този счетоводител, дето го е наел, един тип, умиращ от СПИН, можеш ли да повярваш, беше там, и когато поисках да прегледам документите, само дето не ми показа среден пръст, и каза, че трябва да получи разрешението на Дженис. А тя, глупачката, не желае да го даде. Мисля, че я е страх какво ще открие. Собственото й дете я краде безогледно. Продажбите на употребяваните коли са паднали, а месечните баланси ми изглеждат подозрителни от месеци насам.
— Ти би усетил. Не звучи добре — съгласява се Чарли, пресягайки се отново с вилицата. Една ядка макадамия — всеки орех в днешно време струва около четвърт долар — се изплъзва към Хари и само бързите му рефлекси не й позволяват да падне в скута му и да оплеска с мазнина червеникавокафявите му панталони, които бе извадил от плика след химическото чистене и бе обул за първи път днес, първият пролетен ден, в който наистина е топло. Рязкото движение предизвиква парещ спазъм под ребрата му. Онова злобно хлапе все още си играе с кибрит там вътре.
Хари се опитва да пренебрегне болката и продължава:
— А сега получаваме разни телефонни обаждания по всяко време, разни типове със странни гласове търсят Нелсън и даже ми казват на мен, че искат пари.
— Грубо пипат — казва Чарли. — Дрогата е голям бизнес.
Той отново се пресяга.
— Хей, остави ми нещичко. Как се поддържаш толкова кльощав? И какво да правя?
— Може би Дженис трябва да поговори с Нелсън.
— Точно това й казах и аз.
— Ето значи.
— Но кучката не ще. Или поне досега не го е направила, доколкото знам.
— Хубаво нещо — казва Чарли — са тия здравословни храни, обаче е като китайската храна, не те засищат.
— Та каква значи ти беше присъдата?
— Понякога в отношенията между мъж и жена миналото им само пречи. Искаш ли да преслушам старата Джен-Джен, да видя какво мисли по въпроса?
Хари почти не се поколебава, преди да каже:
— Чарли, ако го направиш, ще е супер.
— Господата ще искат ли нещо за десерт?
Дженифър се е материализирала: Обръщайки глава, изненадан от звука на сладко дефектния й глас, Хари вижда само на сантиметри от очите си, че Чарли както обикновено е прав: страхотни гърди, едри и изпълнени със самоненавист като цялата тя. Родителите й явно са вложили много белтъчини, много Чириоз и обогатен с витамини хляб в тези гърди. Опънатата предница на зеления й пуловер се повдига, когато си поема дъх, за да каже:
— Днешният специалитет е торта с извара от нискомаслено козе мляко, с превъзходна заливка от цариградско грозде и сметана.
С все още повдигнати към гърдите на сервитьорката вежди, Заека поглежда към Чарли.
— Какво ще кажеш?
Чарли безпомощно вдига рамене.
— Това си е твоето погребение.
Телефонът звъни ли звъни, като пронизващо студена вода, която нахлува в мъхестите топли извивки на съня му. Сънуваше, че се е сгушил в нещо, че е открил пролука, която му бе точно по мярка. Телефонът е от страната на Дженис; той опипва слепешком през упорито спящото й тяло и с пресъхнало от дишане с отворена уста гърло изграчва:
— Ало? — Будилникът до леглото сякаш има само една стрелка, но накрая успява да различи, че е два и десет. Очаква да чуе някой от онези мъжки гласове и си казва, че когато си лягат, вече трябва да оставят слушалката на телефона на долния етаж отворена. Силното, задушаващо туптене на сърцето му сякаш изпълва тъмната стая до самите й ъгли.
Разтреперан млад женски глас:
— Хари? Пру е. Прости ми, че те будя, но… — Срам и страх препъват гласа й и тя замлъква. Чувства, че се е изложила.
— Да, кажи — насърчава я той тихо.
— Отчаяна съм. Нелсън е полудял. Вече ме удари и се опасявам, че ще започне да бие и децата!
— Така ли? — казва той глупаво. — Нелсън не би направил такова нещо. — Но хората го правят, вестниците непрекъснато пишат такива работи.
— Кой е, за бога? — пита Дженис раздразнено, изтръгната от собствените си сънища. — Кажи им, че нямаш пари. Просто затвори.
Пру хлипа от другата страна на линията:
— … не мога да понасям повече… истински ад е… от години.
— Да, да — казва Хари, като продължава да се чувства глупаво. — Ето ти Дженис — казва той и предава проблема в ръката, измъкваща се непохватно изпод завивките. Това ненадейно надникване в Пру, в нейното горещо, сияйно, нещастно сърце, му се струва непозволено. Запалва нощната лампа, сякаш това ще помогне всичко да се избистри. Бялата обложка на историческата книга, която все още се мъчи да дочете докрай, с изобразения клипер в овал от облак и море, изскача, лъскава под надипления абажур на лампата. Откакто започна да чете книгата в следобеда на миналата Коледа, самата авторка е починала, с което някак е попарила книгата. Въпреки това му се струва, че ще е лоша поличба, ако не я дочете.