— Да — повтаря Дженис в телефона през големи паузи. — Да. Така ли направи наистина? Да. Веднага идваме. Стой далече от него. Защо не отидете в стаята на Джуди и не се заключите отвътре? Мама беше сложила резе на вратата, сигурно още е там.
Гласът на Пру продължава да дращи като киселина, която разяжда тишината на нощта, покоя, който бе царял в стаята десет минути по-рано. Откъслеци от прекъснатия му сън се връщат в съзнанието му. Посещение в някакво очаквано място, в превозно средство, което наподобяваше трамвай, да, наистина беше старовремски трамвай, плътно преплетените тръстикови пръчки на седалките, беше забравил как изглеждат, как миришеха, когато ги напечеше слънцето, и порцелановите скоби, за които се хващаш, порцелановите бутони, които натискаш, прашните телени решетки на прозорците, през които влизаше въздухът, и светлината, които падаха върху старомодните сламени шапки на жените с хартиени цветя, всички тръгнали към някакво весело място, увеселителен парк, панаир? Кой ли беше с него? Имаше някой с него, момичето, с което бе излязъл, на седалката до него, но не можеше да си спомни лицето й. Тунелът на любовта. Трамваят се бе превърнал в нещо, понесло ги, понесло него, в уютен тунел от любов. Беше му съвсем по мярка.
— Не могат ли съседите да помогнат?
Ново драскане, нови хлипания. Заека прави на Дженис онзи жест „Режи“, дето го дават по телевизията — пръст, прекаран по гърлото — и става от леглото. Миризмата на старото му тяло се надига към него, когато стъпва с босите си крака върху килима, дъх на застояло месо, застояло сирене. Спалнята им в къщата от пясъчник е с бледобежов мокет марка Антрон; цялата къща е застлана с гладък мокет, който му се струваше уютен и модерен, когато го поръчаха, но през десетте години, откакто живеят тук, някои участъци — от вътрешната страна на входната врата, в коридора пред вратата на килера долу, в спалнята, от двете страни на леглото — са се замърсили от обувките и пот от стъпалата и са станали сивкави на цвят, който никакъв препарат за килими не можеше да отстрани, голям мръсен отпечатък, оставен от живота им. Килимите на шарки, каквито имаха хората, когато беше момче — ъгловати цветя и гроздове и лабиринти, които следваше с поглед, докато не се почувстваше изгубен като в джунгла — някак поглъщаха мръсотията, и домакините по Джексън Роуд я изтупваха точно по това време на годината върху просторите в задните си дворове, предизвиквайки малки въртящи се облачета в хладния априлски въздух, които изчезваха във всеобщата прах. Взима чисто бельо и чорапи от скрина и след това се замисля как да се облече за щурма. Официално или като за бойна готовност? Мислите на Хари се плъзгат като сърфист по тласъците на сърцето му.
— Здравей, миличка — казва Дженис с друг глас, висок и ласкав, като на баба. — Не се плаши. Ние всички те обичаме. Татко те обича, да, обича те, много. Дядо и аз идваме веднага. Сега трябва да ни оставиш да се облечем, за да можем да дойдем. Ще отнеме само двайсет минути, миличка. Ще побързаме, да. Ти бъди послушна дотогава и прави всичко, което мама ти казва. — Тя затваря и се втренчва в Хари изпод редкия си разчорлен бретон.
— Боже мой — казва тя. — Ударил Пру по лицето и е изпочупил всичко в банята, защото искал да намери някакъв кокаин, дето мислел, че е скрил там.
— Все иска, иска — казва Заека.
— Казал й, че всички крадем от него.
— Ха! — казва Заека, намеквайки, че е точно обратното.
Дженис казва:
— Как може да се смееш, когато става въпрос за собствения ти син?
Коя е тази жена, тази дребна, костелива като орех жена, че да го порицава? И въпреки това се чувства порицан. Не отговаря, а вместо това казва с премерен, зрял тон:
— Е, вероятно е за добро, че това най-после избива, стига всички да оцелеем. Поне излиза наяве.
Тя облича нещо, което никога не носи денем тук, на север, розовия си анцуг с бебешко сини ръкави на райета. Той избира от чекмеджето чифт чисти, изгладени памучни панталони и кафеникавата риза, която си облича, когато върши нещо из двора, и най-старото си яке, зелено на едър рипс, с кожени копчета: постига някакъв небрежен вид, като за събота следобед. Откакто се пенсионираха, и двамата обръщат по-голямо внимание на дрехите си, отколкото преди; във Флорида пенсионерите си играят на преобличане всеки ден, сякаш са се превърнали в кукли за собственото си развлечение.