— Какво мислиш, че искаше да каже — пита той Дженис — „полудял“? Колко може да полудееш от кокаин?
— Дорис Кауфман, тоест Еберхарт, има някакъв зет, чийто доведен син от първия брак на жена му трябвало да ходи в някакъв център за детоксикация, някъде в центъра на щата. Бил развил параноя и мислел, че Хитлер е още жив и че е пуснал агенти навсякъде, за да хванат точно него. Той бил евреин.
— Биел ли е жена си и децата?
— Май не е бил женен. Не знаем със сигурност, че Нелсън е заплашвал децата.
— Пру така каза.
— Пру беше разстроена. Мисля, че парите я разстройват повече от всичко останало.
— Теб не те ли разстройват?
— Не толкова, колкото очевидно теб и Пру. Парите не ме притесняват, Хари. Татко винаги казваше: „Ако нямам да потъркам две петачета, ще потъркам две стотинки“. Вярваше, че винаги ще може да спечели достатъчно, и така и ставаше, и предполагам съм наследила неговата философия.
— Затова си готова да оставиш Нелсън да се измъкне и с убийство!
Дженис въздъхва и повече от всякога звучи като майка си, Беси Кьорнер Спрингър, прекарала целия си живот с наднормено тегло, без друго движение, освен домакинската работа, която седеше в голямата си къща със спуснати щори, за да не избелеят пердетата и тапицерията, и пъшкаше от болките в краката си.
— Хари, все пак какво бих могла да направя? Та той не е дете, на трийсет и две е.
— Би могла да го уволниш от фирмата като за начало.
— Да, а дали да не го уволня и от поста му на мой син — да му кажа, че съжалявам, но не се е справил добре? Той е внук на баща ми, не забравяй. Татко изгради това представителство от нищо и би искал Нелсън да го ръководи, да го ръководи, ако ще да го провали до дъно.
— Наистина ли? — подобна разорителна представа го стряска. Когато разполагат с пари, хората стават безразсъдни. Залагат милиони, купуват рискови акции. — Не можеш ли да го уволниш временно, докато се стегне?
Гласът на Дженис става хаплив от нетърпение и умора.
— Лесно ти е да говориш така. Просто ти е криво, че Лайл ти каза, че аз съм истинският шеф, опитваш се да ме накараш да страдам за това. Направи го ти, направи всичко, което смяташ за нужно в представителството, и им кажи, че аз съм казала, че така трябва. Писна ми. Писна ми вие с Нелсън да водите старите си войни чрез мен.