Уличните лампи проблясват по-бързо върху ръцете му, докато селиката се движи пъргаво през градския парк, оттатък тенис кортовете и танка от Втората световна война, боядисан с плътен пласт зелено, за да не хване ръжда, пребоядисван е толкова често, че онзи военно зелен цвят от спомените на Хари се е загубил. Как му викаха? Маслинено сиво. Под масирания огън на уличните лампи се чувства като под дъжд от бомби, а Брюър изглежда лишен от живот като онези бомбардирани немски градове след войната.
— Няма да ми повярват — казва й злобно, — пак ще се обърнат към теб. А и аз съм като теб — казва й по-кротко — страх ме е от това, което ще предизвикам.
След парка има светофар, който свети червено, както и прочутата в квартала стара къща с кулички и покрив от тънки като рибени люспи кръгли плочи, и някакъв търговски център с рекламен надпис, който гласи ВИЖТЕ КАК ЛЮБИМИЯТ ВИ ОТБОР ПЕЧЕЛИ. След това излизат на шосе 422 и навлизат в територия, дълбоко вкоренена в съзнанието им, улици, които като деца са пресичали във всички посоки, през всички сезони, Централна, Джексън, Джоузеф. Водните кранове и пощенските кутии в Маунт Джъдж му се струваха като копчета, закопчали живота им, истинския им живот. Всичко е изцедено от цвят в тази най-дълбока точка на нощта, улиците под ярките сини живачни лампи изглеждат някак заоблени, като самуни хляб с коричка от сняг, верандите върху тухлени колони, коварни места зад техните миниатюрни равни късчета морава и лехи с лалета. Всички лампи на номер 89 на Джоузеф стрийт са запалени и къщата грее като кораб, който потъва сред смълчаните потъмнели върхари на дърветата и покривите на града. Навремето, когато ухажваше Дженис, Заека мразеше да идва със старата си бричка в голямата, измазана с хоросан къща на Спрингърови, защото в сравнение с нея полусамостоятелната къща на собственото му семейство на Джексън стрийт изглеждаше мизерна. Огромният разклонен, червенолист бук от лявата страна, където някога беше спалнята на Хари и Дженис, дърво, което беше толкова гъсто, че слънчевата светлина не проникваше вътре, а пукането на жълъдите не даваше на Хари да заспи, е изчезнал, оставяйки страната на къщата оголена, а прозорците й незащитени, пламнали от светлина. Нелсън бе поръчал да го отрежат. Татко, поглъща цялата къща. Толкова е влажно, че боята пада от дъските. Даже тревата не расте. Хари не можеше да спори, а и не можеше да каже на момчето, че шумът от дъжда в този огромен бук бе най-религиозното преживяване в живота му. Това, и чистият удар при голфа.
Паркират отпред, под кленовете, от които по това време на годината се ръси резедав мъх и нещо лепкаво. Затова мрази да паркира тук. В понеделник ще закара колата да му я измият.
Пру е очаквала пристигането им. Тя разтваря вратата със замах в момента, в който краката им стъпват на верандата, сякаш на нея има електронен датчик. Като Телма миналата седмица. Джуди е с нея, облечена в някаква мъхната пижама на Ошкош Бигош15, която й е омаляла. Стъпалата на детето изглеждат изненадващо издължени и бели и кокалести, под голите й глезени.
— Къде е Рой? — веднага пита Хари.
— Нелсън го слага да спи — казва Пру, а едно от ъгълчетата на устата й кисело се изкривява надолу, нещо като извинение.
— Да спи? — казва Хари. — Оставила си му детето?
Тя казва.
— Ами да. Укроти се, откакто ви се обадих. Май самият той се стресна, че ме удари толкова силно. Добре му се отрази. — На светлината на преддверието двамата виждат розовата ивица по дължината на едната й скула, кривата й подпухнала горна устна, червенината около очите й, сякаш дълго са търкани с тел за съдове. Облечена е с онази късичка разкроена хавлия, но не на голо като във Флорида, а върху дълга синя нощница. Очертанията на краката й се виждат през тънката материя като риба, която плува през мътни води. Обула е пантофи, поръбени с изкуствена кожа, така че той не вижда цвета на лака й за нокти.
— Хей, това да не е някаква фалшива тревога? — пита Хари.
— Като видиш Нелсън, едва ли ще си на същото мнение — казва му Пру и се обръща към другата жена. — Дженис, до гуша ми дойде. Искам да се измъкна. Държах всичко в себе си колкото можах, но сега вече ми дойде до гуша!
И сълзите, прегорили клепачите, отново започват да текат, и тя прегръща по-възрастната жена, докато Дженис още е наведена, за да целуне и прегърне Джуди.