Хари усеща придръпване във вътрешностите си: усеща опита на Пру да осъществи дълбока, пълна връзка; усеща съпротивата на жена си. Пру е отгледана като католичка, склонна към показност, към демонстративни жестове, а Дженис е корава малка протестантка. Прегръдката бързо се разпада.
Джуди хваща пръстите на Хари. Когато се навежда, за да я целуне по бузата, косата й влиза в окото му. Момиченцето се кикоти и казва в ухото му:
— Татко мисли, че го лазят мравки.
— Непрекъснато го сърби — казва Пру, усещайки, че опитът й да спечели Дженис за плана си за бягство се е провалил и че трябва да смени тактиката. — От коката е. Нарича се формикация. Невротрансмитерите му са разстроени. Питайте ме каквото искате, знам всичко. Ходя на срещите на Нарк-Анон в Брюър вече цяла година.
— Ха — казва Заека, не особено въодушевен от решителния й тон. — И какво друго ти казват?
Тя поглежда право в него с безизразни от сълзите и шока зелени очи и успява да се усмихне с онази нейна крива усмивчица. Подпухналата й горна устна прави устата й тъжна и чужда.
— Казват, че проблемът не е твой, че единствено самите наркомани могат да се измъкнат. Но все пак си остава твой проблем.
— Какво точно се случи тук тази вечер? — пита той. Трябва да продължи да говори. Усеща как Дженис се отдръпва, как раздразнено се дистанцира, както онзи път, когато водиха децата в Джънгъл Гардънс с камрито.
Джуди не намира баба си и дядо си забавни, както обичайно, и изоставя Хари, за да отиде да се облегне на майка си, притискайки главицата си с цвят на морков към корема на Пру. Пру закрилнически обгръща вратлето на детето с пухкава, луничава ръка. Сега вече два чифта зеленикави очи се втренчват в тях, сякаш Хари и Дженис са не спасителният отряд, а враждебни нашественици.
Гласът на Пру звучи грубо и уморено.
— Обичайните глупости. Прибра се вкъщи след един и аз го попитах къде е бил, и той ми отговори, че не е моя работа, и, явно, не съм го приела кротко, както обикновено, защото той каза, че ако ще се държа така, ще му трябва още една доза, и когато се оказа, че коката не е в банята, където мислеше, че я е скрил в едно шишенце от аспирин, той започна да чупи разни неща и после ме нападна и започна да ме влачи из цялата къща.
Джуди казва:
— Аз се събудих от шума. Мама дойде да се скрие в моята стая, а лицето на татко беше някак странно, сякаш не вижда нищо.
Хари пита:
— Имаше ли нож или нещо такова?
Веждите на Пру се свиват сърдито при това предположение.
— Нелсън никога не би хванал нож. Не може да понася кръв и никога не помага в кухнята. Не знае кой край на ножа да използва.
Джуди отново се намесва:
— После каза, че наистина съжалява.
До този момент Пру приглажда дългата червена коса на Джуди назад от лицето й и сега, докосвайки челото и бузите си само със средните си пръсти, придърпва своята назад. Косата й е пораснала след онази сфинксоподобна прическа и виси пусната до раменете й.
— Укроти се, след като ви се обадих. Каза: „Обади ли им се? Не мога да повярвам. Обадила си се на родителите ми?“. Като че ли беше твърде смаян, че да продължава да беснее. Все повтаряше, че това е краят и колко съжалява за всичко. Не мога да го разбера. — Тя прави гримаса и леко отблъсква Джуди от тялото си. Загръща се по-плътно с халата, потръпвайки. За миг сякаш всеки е забравил репликите си. В критични ситуации инстинктивно се появява нещо, което омаловажава, което се опитва да смали немаловажното събитие и да го върне обратно към нормалното положение. — Бих пийнала чаша кафе — казва Пру.
Дженис пита:
— Не е ли по-добре първо да се качим горе при Нелсън?
Тази идея се харесва на Джуди и тя ги повежда нагоре. Следвайки млечнобелите й голи ходила по стъпалата, Хари се чувства виновен, че внучката му носи омалели пижами, докато всичките им познати от Флорида имат панталони с различен цвят за всеки ден от седмицата и по двайсет спортни сака, висящи в найлоновите торби от химическото чистене. Къщата, която помни от онези далечни дни, когато Спрингърови бяха по-млади, отколкото е той сега, му се струва доста жалко обзаведена, с останки от някогашните дни, включително очуканото старо кафяво кресло, което някога беше тронът на Фред Спрингър, заедно с безличните по-нови предмети от магазина на Шехнер, или от някое от мърлявите магазинчета за мебели, които никнат по магистралите, водещи към града, сред паркингите и закусвалните. Стълбите още са покрити с изтънялата турска пътека, която Спрингърови бяха опънали със скоби преди четирийсет години. Къщата бе прехвърлена на Нелсън и Пру на няколко етапа и те така и не я бяха възприели като своя собствена. Опитваш се да направиш нещо хубаво за децата си, да им предложиш по-гладък път в живота, нещо, което да смекчава ударите; а след това се оказва, че това е било грешка, че подронва устоите им. Това не беше къща за млада двойка.