— Хари, искаш ли аз да карам? — пита Дженис.
— Не — отговаря той. — Защо?
Тя се колебае. Без да я поглежда, той вижда как малкият й остър език се стрелва и докосва горната й устна, както прави, когато се опитва да мисли. Познава я толкова добре, че разговорите с нея са като борба със самия него.
— Ами преди малко лицето ти беше… — казва тя, — изглеждаше някак…
— Пребледнял — допълва той.
— Да, нещо такова.
Старецът, който си мисли, че ръководи шоуто, ги насочва по изрисуваните на асфалта стрелки към будката. В колата пред тях, жълто-кафява хонда акорд с регистрационен номер от Ню Джърси, ЩАТ ГРАДИНА, се виждат тиловете на глави, които изглеждат познати на Заека. Това е онзи нервен дребосък, който прескачаше столовете в залата за чакащи, добрата стара Грейс седи до него, а на задната седалка е къдрокосата им дъщеря и още един пътник — главата му е дори по-висока от нейната, а косата още по-къдрава. Това е чернокожият мъж в бизнес костюма, който Хари предположи, че няма нищо общо с тях. Старецът дърдори и ръкомаха, а чернокожият кима точно като Хари, когато говореше с Фред Спрингър. Гадно е дори когато тъстът ти е със същия цвят на кожата. Хари така се заглежда, че едва не удря задницата на хондата.
— Скъпи, спри! — извиква Дженис. С ъгълчето на окото си я вижда като размазано бяло петно, което му подава петдесет цента за паркинг. Някакво китайче със запушени от слушалки на уокмен уши взима монетите с ръка, подскачаща в ритъма на музика, която само той чува, раираната бариера се вдига и те са свободни, свободни да си отидат у дома.
— Е — казва Хари, вече на магистралата, — ужасно е собственият ти син да те обвини в отвличане. Що се отнася до това колко е трудно да имаш две деца, надали е по-лошо, отколкото да имаш едно. И в двата случая си губиш свободата.
Всъщност, съзнателно или не, Нелсън беше докоснал болезнено място, защото Хари и Дженис имаха две деца. Мъртвото им дете живееше с тях като мълчалива спойка от вина и срам, неизлечима рана в основата на всичко. Освен това Заека се съмняваше, че има незаконна дъщеря, с три години по-млада от Нелсън, от жена на име Рут, която не пожела да потвърди съмненията му последния път, когато Хари се видя с нея.
Нелсън продължава да спори, безпомощен в хватката на обидата:
— Хващаш Джуди и изчезвате, а дори не си казал „здрасти“ на малкия Рой.
— Да му кажа „здрасти“ ли? Нали ще го събудя, през цялото време спи, като дрогиран е. И докога ще му разрешавате да си смуче палеца? Не трябваше ли вече да е надраснал този навик?
— Какво те интересува, че си смуче палеца? Нещо пречи ли ти?
— Ще му се изкривят зъбите.
— Татко, това са бабини деветини. Пру попита педиатъра ни и той каза, че човек не си смуче палеца със зъбите.
Пру казва тихичко:
— Но той наистина каза, че скоро трябва да го надрасне.
— Защо си толкова критичен, татко? — изхленчва Нелсън. Изглежда, не е в състояние да намери друг тон. Хлапето се дразни и гласът му стърже. — Навремето беше толкова спокоен човек, сега във всичко, което казваш, има някакъв негативизъм.
Заека изпитва желание да провокира момчето, за да види колко лош ще го изкара пред жените:
— Безкомпромисен — усмихнато се съгласява той. — Колкото повече остарява човек, толкова повече уляга, и става роб на навиците си. Никой във Валхала Вилидж не си смуче палеца. Даже може и да не е разрешено. Като къпането в басейн без плувна шапка. Или с обеци. Я ми кажи какво означава обецата, когато си женен с две деца?
Нелсън пренебрежително си замълчава и Хари излиза лошият.
Те се движат бързо между банкети с илюзорна трева, палмите профучават като телеграфни стълбове. Пру се обажда от задната седалка, за да смени темата:
— Така и не можах да свикна колко равна е Флорида.
— Навътре става по-хълмиста — казва й Заека. — Страната на фермите и портокаловите горички. Бедни бели земеделци и много мексиканци. Някой ден трябва да се разходим във вътрешността. Да видим истинската Флорида.
— Джуди и Рой нямат търпение да отидат в „Дисни уърлд“ — казва Нелсън, опитвайки се да се успокои.
— Много е далече — бързо отговаря баща му. — Все едно да караме до Питсбърг от Брюър. Щатът е голям, трябват ни резервации за нощувка, а по това време на годината няма да намерим места. Абсолютно невъзможно е.