Дженис казва:
— Хари, лекарят каза да не се напрягаш.
— Лекарят каза — подиграва й се той. — Той преглежда само седемдесет и пет годишни старци и ми казва точно това, което казва и на тях.
Той обаче диша тежко и Пру забързва след него да му спести усилието от разгъването на прибрания крак, метална U-образна тръба, който се е откачил и подгънал под леглото, и след това изпъва чаршафите и одеялото. Когато се връща във всекидневната, Хари казва на Нелсън, който пак е взел малкия Рой на ръце:
— Сега доволни ли сте двамата с малкия?
Вместо отговор Нелсън се обръща към Дженис и казва:
— Господи, мамо, не знам дали ще издържа на това пет дена.
Но когато всички се настаняват — куфарите са разопаковани и багажът подреден по чекмеджетата, Джуди и Рой са нахранени с мляко и курабии, преоблечени в бански костюми, и майка им и Дженис са ги отвели при топлия басейн на Валхала Вилидж — Хари и Нелсън сядат с по една бира около кръглата стъклена масичка и се опитват да се държат като приятели.
— Е — казва Хари, — как е автомобилният бизнес?
— Много добре знаеш как е — отговаря му Нелсън. — Нали виждаш отчетите всеки месец. — Придобил е дразнещия нервен навик да гримасничи и да прегърбва раменете си така, сякаш някой отзад всеки момент ще го удари по главата. Пуши цигарата си като че ли се храни с тръбичка и непрекъснато си играе с пепелта по ръба на бялата раковина, която е взел от колекцията на Дженис.
— Харесва ли ти модел ʼ89? — пита Хари, решен да не отлага, след като така или иначе двамата са сами. — Не съм виждал коли, само брошурите. Какви красиви брошури. Колко милиона, мислиш, получават рекламните агенции за такива брошури? Разглеждах брошурата на королите, за да разбера дали наистина са закарали онзи седан и комбито в планината, или всичко е фалшива работа. Колите бяха снимани върху сняг, но никъде не се виждаха следи от гуми! Разгледай я някой път.
Нелсън не е толкова въодушевен. Той оформя пепелта в идеален конус и внезапно изгася цигарата, рязко завъртайки угарката. Ръцете му треперят повече отколкото би трябвало за такъв млад мъж. Отпива от бирата си, оставяйки мехурчета пяна по редкия си мустак, поглежда разумно баща си и казва:
— Питаш ме какво мисля за модела на 89-а ли? Същото, което мислех и за модел ʼ88. Слаб, татко, сандък. Продължават да ни пробутват икономични коли вече десет години, когато пазарът е преситен с гориво. Американците искат пак да се возят на коли с крила, на кабрио и лимузини, а японците продължават да се опитват да ни продават тия спретнати кутийки. А те изобщо не са евтини. И това е най-лошото. Въшливият долар срещу йената. Защо да плащат хората по седемнайсет хилядарки за една GTS, когато за същите пари могат да си купят мустанг или берета GT или дори мазда МХ-6?
— Селиката не струва седемнайсет хилядарки — казва Хари. — Моята струваше по-малко от петнайсет.
— С няколко екстри и става точно седемнайсет.
— Не пробутвай екстри на хората, ще ти излезе име, че ги товариш. Те идват с намерението да си купят базисен модел и твоята работа е да им ги продаваш, без да ги караш да се чувстват скъперници.
— Кажи го на Калифорния — отговаря Нелсън, — на практика всички искат да си купят модели с екстри. Автоматични гюруци, ол трак турбо. Ако поръчаш основен модел ST или GT, трябва да чакаш с месеци. Луксът е там, където е голямата печалба, тоест в Токио. А ние трябва да продаваме това, което ни пращат — единствената кола, която произвеждат, дето наистина се движи, е камрито, а ние не можем да измъкнем достатъчно бройки от копелетата. Държат се с нас като е боклуци, татко. Смятат ни за мекушави. Мекушави мързеливи американци от планините. След още десетина години и ще са купили цялата страна. В едно телевизионно шоу казаха, че са изкупили цял Хавай и половината Лос Анджелис, и Невада. Купуват хиляди декари пустиня в Невада! И какво ще я правят? Ще пускат японски атомни бомби ли?
— Не се настройвай така срещу японците, Нелсън. Досега я карахме доста добре с тях.
— Карахме я, добре го каза. Все едно да караш някой раздрънкан терсел. Говориш за тях с такова страхопочитание, като че ли са богове. Но те не са. Дизайнът на някои от моделите, като изключим евтината стабилна семейна кола, е пълна скръб. Ланд круизерът е като куче, изобщо не може да се мери с черокито, още по-малко моделът 4-ранър. Той пък изобщо нямаше мощност и се наложи да му слагат V-образен, 6-цилиндров двигател, който харчи гориво като змей. Пет литра за трийсет километра! Прочетох го в Консюмър рипортс. А онзи ван! Направо е смешен. Така, както са сложили двигателя между предните седалки, ако седиш отзад и искаш да се преместиш на предната седалка, трябва да заобиколиш цялата кола. А през зимата в Пенсилвания на хората това не им харесва. И много клиенти се оплакват. Онзи ден покарах един ван, за да се убедя, и въпреки че изобщо не съм великан, направо имах чувството, че съм натясно. Нито има място за краката, нито има къде да си подпреш лакътя. И изобщо не може да набира. Ако се включиш в скоростното платно на магистралата, някой веднага ще ти се лепне отзад. Вятърът ме носеше из цялото шосе 422, тъпата кола е толкова висока, че едва влязох в нея.