Тълпа посрещачи се е събрала в този вторник след Коледа на последната година от властта на Роналд Рейгън. Дребен човечец с типичната за евреите прегърбена стойка и странна ловкост се мотае около тях и се провиква към жена си зад него, като че ли Енгстръмови не съществуват.
— Хайде, Грейс!
Грейс, мисли си Хари. Странно име за еврейка. Може пък да не е. Имат библейски имена като Рейчъл и Естер, но невинаги. Някои са Барбра, Бети. Още не е свикнал с евреите тук, учи се от тях, опитва се да възприеме философията, която ги кара така жадно да се вкопчват в живота. Опитва се да свикне с хора като този прегърбен стар човечец с розова карирана риза и червени като червило панталони, който се затичва като че ли кацащият самолет е последният влак от Варшава. Когато Хари и Дженис обмисляха да се преместят тук, техните съветници по избора на Флорида, и най-вече Чарли Ставрос и Уеб Мъркет, им казаха, че частта откъм залива е християнска, а онази откъм Атлантика е еврейска, но Хари не забелязва разлика. Що се отнася до кръга му от познати, цялата Флорида е толкова еврейска, колкото Ню Йорк, Холивуд или Тел Авив. Всъщност в блока, където живеят, двамата с Дженис са нещо като всеобщи любимци, тъй като не са евреи, и всички ги смятат за мили. Дребният старец беше поне на седемдесет. Наблюдавайки го как се втурва и подскача на зигзаг между облицованите столове, за да стигне пръв на изхода, Хари със съжаление усеща тежестта си — според най-щадящия кантар 104 килограма, които на петдесет и пет годишна възраст го обгръщат като одеяло и които десетилетията трупат върху него един след друг. Тукашният лекар непрекъснато му казва да намали бирата и похапванията. Всяка нощ, след като си измие зъбите, той се зарича да го направи, но на следващия ден отново изпитва глад за нещо солено и лесно за дъвчене. Какво му беше казал старият му треньор Марти Тотеро в края на дните си? Нещо от сорта, че когато остарява, човек непрекъснато яде, и то все неподходящата храна. Понякога Заека изпитва усещането, че ще припадне от влаченето на това тяло. Малки пробождания дразнят ребрата му и се надигат към лявата му ръка. Има моменти, когато се задъхва и усеща гърдите си напълнени с нещо тайнствено, с някаква притискаща го субстанция. Когато беше малък и се стряскаше, че нещо го боли, възрастните около него с усмивка отхвърляха притесненията му. Сега вече той определено беше възрастен и трябваше сам да се присмива на страховете си.
Едно пъстроцветно осмоъгълно магазинче, в което се продаваха вестници и списания, бонбони, коралови сувенири и смешни тениски с надписи, гласящи какъв рай е Югозападна Флорида, смекчава суровата сивота на летището. Дженис се спира и казва:
— Би ли ме изчакал за минутка да видя дали новият брой на „Ел“ е излязъл? Май е най-добре да се върна и да ползвам тоалетната, докато все още имам възможност. Движението до дома ни може да е натоварено в това горещо време.