Заека става и разглежда изкуствените на вид клони на бора, за да зърне шумната птичка. От самочувствието, с което се обажда, той очаква да види някой папагал, какаду или поне тукан, някаква крякаща тропическа птица с провесени дълги пера на опашката, но вижда само една кафява птичка, като тези, които постоянно се мяркат в Пенсилвания. Може пък наистина да е от Пенсилвания, преселник като него. Прелетна птичка.
Отива в банята, измива си зъбите и уринира. Странно, едно време шуртеше гърлено в тоалетната чиния, а сега несигурната му струя неохотно излиза. Понякога нощно време му се налага да става по един-два пъти и той сяда на тоалетната чиния като жена; кожичката на пениса му сънливо се надипля и не е сигурен накъде ще изпръска. Зле е като жена, и те не могат да се прицелват. Бръсне се и се претегля. Качил е половин кило. Ех, тези фъстъчени десертчета. Тръгва да излиза от спалнята, но осъзнава, че не може. Във Флорида започна да спи по бельо; пижамите се увиват около него и към два сутринта се събужда от горещина и от натиска в пикочния си мехур. Сега, когато Пру и децата са тук, не може просто да се появи в кухнята по бельо. Чува ги да трополят. Трябва да си облече панталоните за голф и някоя тениска или пък да си намери халата. Решава се за халата, бургундско червено със сиви ревери, защото е по-… коя беше онази дума, дето непрекъснато среща в средновековната история — феодален. Гостоприемен. Дядовски. Изразява нещо, както би казал Нелсън.
Когато Заека най-накрая отваря вратата, в кухнята е започнала първата кавга. Скъпоценната малка Джуди е нещастна; солени сълзи са зачервили ъгълчетата на очите й, въпреки че се опитва да не се разплаче, гласчето й трепери.
— Но половината деца от училището са ходили. Някои даже са ходили по два пъти, а дори нямат баби и дядовци във Флорида! — тя не може да отиде до Дисни уърлд.
Дженис й обяснява:
— Но това е като отделно пътуване, миличка. Трябва да отидете със самолет до Орландо, ако искаш да ходиш там. От тук е все едно…
— Да отидем до Питсбърг — завършва Хари вместо нея.
— Татко ни обеща! — протестира детето с такава ярост, че четиригодишният й брат, който стиска лъжицата си над купа с овесени ядки, които мачка, без да яде, се разхлипва от съчувствие. Две капки мляко капват от отпуснатата му долна устна.
— Освен това пътуването е скучно — продължава Хари. — По цялото шосе 27 има светофари. Понякога минаваме оттам, когато си идваме.
Пру казва:
— Татко не е имал предвид този път, а някой друг път, когато имаме повече дни.
— Той каза този път — настоява детето. — Винаги си нарушава обещанията.
— Татко е зает да печели пари, за да получавате всички неща, които искате — казва й Пру с онзи превзет тон, когато една жена изгуби търпение с друга. Тя също е облечена в къс ватиран халат на дребни грамофончета и листенца. Изпъстрените й с лунички бедра са широки и успокоително гладки, като брони на кола. Стъпалата й са издължени и кокалести, пръстите й са порозовели в ставите и побелели отгоре в червеното като червило сабо с коркови подметки. Лакът на ноктите й е олющен и на Заека това му се струва доста секси.
— Да, бе! — отговаря детето с яростно саркастично ударение, което Хари не разбира. Семейният живот, животът с деца е нещо от миналото му, което не съжалява, че е оставил зад себе си; за него той беше като храст в някой занемарен, обрасъл с плевели ъгъл в задния двор, люляков храст, около който се е увил плевел, листата им толкова си приличат и ластарите им така здраво са се сплели, че градинарят получава главоболие на слънцето, докато ги раздели. Както и да е, всъщност той беше останал само с едното дете, Нелсън, едно отвратително дете, въпреки че онзи ден прочете някъде, че мъжете произвеждат достатъчно сперма, за да населят не само планетата Земя, но и Марс, и Венера, ако там имаше живот. Потиска го самата мисъл, която беше прекалено планетарна, като онзи недостижим кръгъл предмет в съня му, че единствената цел на земното му съществуване е била да произведе малкия Нели Енгстръм, за да може той на свой ред да произведе Джуди и Рой, и така нататък, докато слънцето прегори.
Нелсън се е събудил и врявата в кухнята го привлича. Сигурно е чул, че се говори за него, и пристига от спалнята за гости гол до кръста и небръснат, облечен в изпомачкано, опушено сиво долнище на пижама, което изглежда скъпичко. Чувство на безпокойство се прокрадва към корема на Хари, нещо, което се мъчи да си спомни за цифрите, нещо, което не може да достигне. Дженис беше казала, че хлапето изглежда изтощено, и той наистина е слаб, смътни сенки потрепват между ребрата му. В голите му гърди има някаква агресия, нещо настъпателно, превзето, като късия халат на Пру. Като в онзи мюзикъл с пижамите. Дорис Дей и кой беше другият, Джон Райт? Въпреки скъпата си пижама Нелсън изглежда измършавял, развлечен и зъл с небръснатите бакенбарди и редкия мустак като на покойния Фред Спрингър и оредяващата си коса, която стърчеше на влажни кичури. Заека си спомня колко дълбоко спеше Нелсън като дете и как възглавницата под скалпа му ставаше топла и влажна.