— Какви са тия приказки за обещания? — пита той ядосано, втренчен в пространството между Джуди и Пру. — Изобщо не съм обещавал да ходим до Орландо този път.
— Тате, в тази тъпа част на Флорида няма нищо интересно за правене. Онзи музей на цирковете миналата година беше ужасен, и после на връщане Рой повърна на паркинга на Кентъки Фрайд Чикън.
— Шосе 41 е доста гадничко — признава Хари.
— Има куп неща за правене — казва Нелсън. — Идете да плувате в басейна. Идете да играете шуфълборд1. — Той незабавно млъква и панически поглежда към майка си.
Дженис казва на Джуди:
— В квартала има тенис кортове, където двете с теб можем да удряме топки.
— Рой ще трябва да дойде с нас, а той винаги разваля всичко — оплаква се малката и сълзите й потичат от самата представа за това.
— … освен това има плаж — продължава Дженис.
Джуди отговаря само за да противоречи:
— Учителката ни каза, че слънцето е вредно за кожата и колкото по-рано ти се увреди, толкова повече рак ще хванеш по-късно.
— Не ми се прави на толкова умна — казва й Нелсън. — Баба ти се опитва да бъде мила.
От забележката му сълзите на детето се изливат през извитите й мигли и потичат по бузите като сребристи бразди дъжд по прозорците.
— Не съм се правела… — опитва се да каже.
На нейната възраст това момиче би трябвало да е по-щастливо, мисли си Хари.
— Правеше се и още как — казва й той. — И защо не? Скучно е да ходиш някъде със семейството си, далеч от приятелите ти. Всички си спомняме какво е, нали влачехме баща ти до Джърси Шор и после го карахме да идва с нас в Покопос, където го хващаше сенна хрема сред тези ужасни мрачни борове. Мъка! Какво ли само не си причиняваме в името на забавлението! Добре. Ето моя план. Някой иска ли да чуе плана ми?
Момичето кима. Останалите, дори Рой, който внимателно оформя овесената си каша в нещо като пирамида с обратната страна на лъжицата си, го гледат като че ли е фокусник. Не е толкова трудно да си припомниш семейния живот. Просто трябва малко да излезеш от кожата си. Както при баскетбола едно време, първите две-три минути, когато сред блъскането и крясъците и топлите човешки тела, и шума на тълпата изведнъж осъзнаваш, че ще трябва да го направиш сам, и че никой няма да го направи вместо теб.
— Днес трябва да играя голф — започва той.
— Чудесно — казва Нелсън. — Голяма помощ. Няма да накараш Джуди да ти носи стиковете, ако това е планът ти. Ще й се изкриви гръбнакът.
— Нели, ставаш параноичен — казва му Хари. От онази случка с Джил преди двайсет години, момчето се опитва да предпази всички жени от баща си. Синът му е единственият човек в света, който го смята за опасен. Хари усеща първото пробождане в гърдите си за деня, малко игриво изгаряне като дете, което си играе със запалена клечка. — Не ми е това планът, но защо пък не понякога? Може да ми носи леката чанта, ще извадя два дървени стика и един от металните, и двамата можем да се разходим до няколко дупки някой следобед, когато играта е приключила. Мога да й покажа удара. Но когато играем четирима, караме електрокар. Аз лично предпочитам да се разхождам заради упражнението, но другите глупаци настояват. Всъщност те са много приятни хора, всички имат внуци, Джуди ще им хареса. Може да се вози на моето място. — Представя си как тя седи там като малка принцеса, а Бърни Дречсел кара електрокара с пура в уста.
Губи аудиторията си на фокусник, като мисли така на глас. Рой си изпуска лъжицата и Пру прикляква да я вдигне, късият й халат се разтваря над едното бедро. Късче лъскави черни дантелени бикини. Лъскав кръгъл белег от ваксина в горната част на бедрото. Нелсън простенва:
1
Вид игра, при която се оттласкат шайби по гладка повърхност към номерирани квадратчета. — Б.р.