— Хайде казвай, татко. Трябва да отида до банята. — Издухва си носа в една хартиена кърпичка. Защо носът му непрекъснато тече? Хари беше чел някъде, май в списание „Пийпъл“ по повод смъртта на Рок Хъдсън, че това е един от първите симптоми на СПИН. Хари казва:
— Никакви циркови музеи повече. Всъщност те го затвориха за ремонт. — Беше видял някаква статия във вестника преди една-две седмици, озаглавена Циркът се завръща. Мрази тази дума, среща я навсякъде, а не знае как точно се произнася. Като арбитраж и перестройка. — Планът ми е следният. Днес трябва да играя голф, но довечера в ресторанта ще има бинго и мисля, че на децата ще им хареса, или поне на Джуди. На всички ще ни дойде добре една истинска вечеря за разнообразие. Утре можем да отидем до музея на раковините и влаковете Лайънъл, за който Джо Голд каза, че бил страхотен, или пък в другата посока, на юг, до къщата на Едисон. Винаги ми е било интересно да я видя, но може да е прекалено рано за децата, не знам. Сигурно изобретяването на телефона и телеграфа не е особено вълнуващо за деца, отглеждани с тези компютърни боклуци, дето ги има сега.
— Татко — казва Нелсън с измъчения си глас, подсмърчайки. — Това дори на мен не ми звучи вълнуващо. Няма ли някъде по шосе 41 място, където да отидат да играят видео игри? Или мини голф. Или да ходят на басейна или на плажа, за бога. Мислех, че сме дошли тука да си починем, а ти го превръщаш в някакво учебно изпитание. Престани, остави ни.
Заека се обижда:
— Да ви оставя? Просто се опитвах да направя някаква организация.
Пру се намесва в негова защита:
— Нелсън, децата не могат да седят по цял ден на басейна, ще поемат прекалено много ултравиолетови лъчи.
Дженис казва:
— Това горещо време със сигурност няма да продължи и ще се захлади по това време на годината. Много е променливо.
— Това е парниковият ефект — казва Нелсън, обръщайки се на път към банята, показвайки отвратителната си миша опашчица и проблясващата обеца. Колко ли ексцентрично е това хлапе? — Алчното потребителско общество е нарушило озоновия слой и всички ще се изпържим до 2000-ата година. Вижте! — Нелсън посочва вестник „Нюз Прес“ на Форт Майър, който някой е оставил на кухненската маса. Заглавието гласи: 1988 — суша на една карикатура напуканото слънце изстисква някакви облаци за капчица вода. Сигурно Дженис е внесла вестника от коридора, въпреки че чете само рубриката Лайфстайлс. Кой кого чука и кой с кого се развежда. Обикновено си лежи в леглото и чака съпругът й да донесе вестника от коридора. Поддържа Лайфстайл.
Пру връща лъжицата на Рой и му взима ужасната купичка с овесена каша, която се е втвърдила като кучешка храна, престояла цяла нощ.
— Искаш ли едно бананче? — пита тя с гукащ, ласкав секси глас. — Ще хапнеш ли едно бананче? Мама ще ти го обели и нареже.
Дженис признава:
— Тереза, не съм сигурна, че имаме банани. Всъщност сигурна съм, че нямаме. Хари мрази плодове, въпреки че трябва да яде, а аз смятах да направя един голям пазар по случай идването ви с Нелсън, но тенисът се проточи и изведнъж стана време да тръгваме за летището. — Тя се въодушевява, гласът й се извисява; опитва се да се превърне във фокусник. — Ето какво можем да правим тази сутрин, докато дядо играе голф! Можем всички да отидем във Виен Дикси и да направим един огромен пазар!
— Мен не ме бройте — провиква се Нелсън от банята. — Но бих искал да взема колата по някое време.
За какво му е кола на малката голяма клечка?
Сълзите на Джуди са пресъхнали и тя се е промъкнала във всекидневната, където по шоуто Тудей повтарят новините и прогнозата за времето. Уилард Скот, излъчван пряко от Ноум, Аляска, кара Браянт и Джейн да се превиват от смях.
Пру тършува из шкафовете и моли Рой:
— Искаш ли малко захаросани пуканки, миличко? Баба и дядо имат много захаросани пуканки. И бурканчета печени фъстъци и кашу. Хари, знаеш ли, че ядките са фрашкани с холестерол?
— Да, непрекъснато ми го повтарят. Но аз пък прочетох някъде, че човешкото тяло има нужда от холестерол и че цялата врява е дирижирана от пилешкото лоби.
Дженис, облечена в розова риза, имитираща кожа на алигатор и лилави спортни панталони, които жените тук носят, когато ходят на пазар, се е настанила на кухненската маса с „Нюз Прес“, отворено пакетче сухари и пластмасова кутийка сирене крема. Напоследък се е влюбила в тия сухари. И пушената сьомга. Извадила е рубриката Лайфстайлс от списанието и Хари, който все още разчита букви от всякакъв ъгъл от дългогодишната си работа като линотипер, вижда заглавието странично (използват удебелен шрифт и множество цветни графики в стил USA Today2).