— Знам, знам. Личи ти отвсякъде. Дори само по начина, по който размахваш стика. Страхувам се обаче, че уцели палмата. Стайми, приятелю.
Бърни спира електрокара прекалено близо до топката, за да е удобно на Хари.
— Мисля, че мога да я извъртя.
— Не се опитвай. Направи къс висок удар. Нали знаеш какво казва Томи Армър: в такива ситуации просто ударете топката и се целете на зелено следващия път. Не се опитвайте да правите чудеса.
— Е, значи точките са ни в кърпа вързани. Нека да опитам фалцов удар. — Палмовото дърво е от тези, чиито дънери приличат на огромна плитка. Диша над него с нежното си шумолене и с едва доловимия мирис на приветливо таванско помещение, пълно със стари изсъхнали ученически тетрадки и любовни писма. Във Флорида има много смърт, ако се огледаш. Палмите растат, като долните им клони увяхват и скапват. Горещото слънце ускорява циклите на живота. Хари заема позиция, тазът му почти докосва грапавия твърд дънер и стик номер пет и си представя извитата дъга на вълшебния удар и доволния поздравителен вик на Бърни.
Но близостта на дървото и вероятно на Бърни в количката задържа удара му и той запраща топката право наляво с извития стик, така че тя удря върха на следващата палма и пада право в неравната част на игрището. Тази част от игрището във Флорида обаче не е като на север; тя представлява пружинираща бледа трева, един-два сантиметра по-висока от затревената част на игрището. Нагаждат тези игрища за застаряващите и инвалидите. Тук всички те глезят.
Бърни въздиша:
— Инат — казва той, докато Хари се качва в количката. — Вие, момчета, си мислите, че само да свирнете, и светът ще падне в краката ви.
Хари знае, че за евреите „момчета“ е просто любезната форма на „неевреи“. Мисълта, че може да греши, че препятствията няма да паднат, ако им свирне, подновява онази тъпа вътрешна болка и чувство на гибел, които усещаше на летището. Докато се наглася за третия си удар със стик номер осем, неодобрението на Бърни тежи на ръцете му и го кара да удари малко по-плътно, достатъчно, за да отнеме от скоростта на топката, която спира на десетина ярда от дупката.
— Съжалявам, Бърни. Направи къса висока топка и ще вкараш.
Бърни обаче удря несполучливо — пак със стегнати китки и прекалено бързо — и двамата получават по шест точки, отстъпвайки дупката на Ед Силбърстайн. Ед е жилав пенсиониран счетоводител от Толедо с тъмна щръкнала коса и деликатна, издадена напред челюст, която го прави да изглежда така, сякаш всеки момент ще се засмее. Никога не успява да вдигне топката на повече от десет фута4 от земята, но неотклонно я придвижва към дупката.
— Момчета, приличахте на Дукакис с този удар — злорадства той. — Прецакахте се.
— Не обиждайте човека — казва Джо. — Той ни предложи честно правителство, за промяна. Бостънските политици не могат да му го простят.
Джо Голд притежава няколко магазина за алкохол в някакъв град в Масачузетс, наречен Фрамингам. Той е набит и русоляв и носи толкова дебели очила, че стрелкащите му се очи сякаш се опитват да избягат от два малки аквариума. С жена му Бю, Бю от Бюла, те са тихите им съседи, врата до врата. Човек се чуди какво ли правят през цялото време, че никога не вдигат шум.
Ед казва:
— Той се скри не навреме. А трябваше да се изправи и да заяви: „Естествено, че съм либерал, и се гордея с това“.
— Да бе, и как щяха да го изтълкуват на Юг и в Средния запад? — пита Джо. — Както и в Калифорния, и във Флорида, между другото, единственото, което ги интересува тия стари глупаци е „никакви данъци“.
— Гадна работа — признава Ед. — Но той така или иначе нямаше да спечели гласовете им. Единствената му надежда беше да предизвика вълнение сред бедните. Остави номер три, Енгстръм. И без това съм ви написал шестте точки.
— Имам нужда от упражнения — отговаря Хари и удря, наблюдавайки как топката отива наляво. Днес не беше неговият ден. Ще има ли някога пак такъв момент? На петдесет и пет и вече увяхваше. Собственият му син не можеше да стои в една стая с него. Рут веднъж го беше нарекла господин Смърт.
— Целеше се в онези Рейгънови демократи — продължава да обяснява Джо. — Само че Рейгънови демократи не съществуват, те са просто едни бедни бели земеделци от Юга. Сега, когато съм тук на юг, разбирам нещата много по-добре. Става въпрос за чернокожите. Сто и трийсет години след Ейб Линкълн и републиканците получиха антинегърски вот и той е много по-мащабен, отколкото който и да било кандидат за президент на демократите може да понесе, освен тежка депресия или груба грешка от сорта на Уотъргейт. Оли Норт не го прави. Рейгън, глупакът, не го направи. Погледни фактите в лицето: по-голямата част от нацията ни е изплашена до смърт от черните. Това ни е най-големият проблем.