След онзи епизод със Скийтър преди двайсет години Заека винаги е изпитвал противоречиви чувства към чернокожите и всеки път, когато се повдигне този въпрос, той си държи езика зад зъбите, за да не се издаде по един или друг начин.
— Ти какво мислиш, Бърни? — пита той, докато гледат как останалите двама удрят от втория маркер, 136 ярда за три удара над същото онова, покрито с пяна езерце. Смята, че Бърни е най-умен от тримата, най-флегматичен и бавно говорещ. Така и не се възстанови напълно след някаква открита сърдечна операция, която му правиха преди няколко години. Движи се тромаво, има емфизема и лека гърбица и отпуснатия вид на пълен човек, който е отслабнал, защото лекарят му е наредил. Цветът на лицето му е нездрав, а в профил долната му устна стои отпусната.
— Мисля — казва той, — че Дукакис се опита да говори интелигентно с американския народ, а ние не сме готови. Буш ни говори, сякаш сме тълпа малоумници, и ние го приехме с възторг. Можете ли да си представите, клетвата за вярност, вижте ми устните — можете ли да си представите подобни глупости в днешни дни? Ейлс и онези другите го превърнаха в реклама за бира — отправете се към планините. — Бърни изпява тази последна фраза, гласът му трепери, но е трогателно точен. Заека е впечатлен от тази способност на евреите да пеят и да танцуват, и да се отдадат на мига. Танцуват на празничната вечеря в първата вечер от Пасхата, знае, защото Бърни и Ферн ги бяха поканили на такава вечеря веднъж през април, точно преди да заминат на север. Пасха. Ангелът на смъртта бе подминал. Хари по-рано не бе осъзнавал значението на думата. Нека тази чаша ме подмине. Бърни заключава:
— Според мен има две възможности по отношение на Буш — вярвал е в това, което говори, или не е вярвал. Не знам коя от двете е по-ужасна. Той е това, което наричаме пишер.
— Дукакис винаги изглежда, все едно е сърдит за нещо — вметва Заека. С това стига най-близо до признанието, че единствен в тази четворка е гласувал за Буш.
Бърни може би го усеща. Казва:
— След осемте години с Рейгън си мислех, че повече хора ще са сърдити, отколкото се оказа. Ако някога успееш да накараш бедните да гласуват в тази държава, щяхме да имаме социализъм. Но хората искат да разсъждават като богаташи. Ето това е геният на капитализма: или си богат, или искаш да бъдеш, или смяташ, че ти се полага да бъдеш.
Хари харесваше Рейгън. Харесваше мънкащия му глас, усмивката, широките рамене, как главата му постоянно се поклащаше по време на дългите паузи, как се носеше над фактите, въпреки че бе наясно, че в управлението има и друго, освен факти, и как умееше да променя посоката, твърдейки, че върви право напред, а се изтегляше от Бейрут, сближаваше се с Горби, увеличаваше националния дълг. Странното бе, че освен безнадеждно мизерстващите, светът бе станал по-добро място заради него. Комунистите се разпаднаха, с изключение на Никарагуа, а дори и там ги бе поставил в отбрана. Човекът имаше вълшебна ръка. Той беше вълшебен. Хари се осмелява да каже:
— При Рейгън, знаеш ли, беше като в упоено състояние.
— Правили ли са ти операция някога? Истинска операция?
— Всъщност не. Сливиците, като бях малък. Апандисита, като бях в казармата. Махнаха го, в случай че ме изпратят в Корея. А после така и не ме изпратиха.
— Преди три години ми правиха четворен байпас.
— Зная, Бърн. Помня, че ми каза. Но сега изглеждаш чудесно.
— Когато излезеш от упойката, болката е адска. Не можеш да повярваш, че е възможно да се живее с подобна болка. За да се доберат до сърцето, ти отварят целия гръден кош. Разтварят те като кокосов орех. И изтеглят най-добрите вени от бедрото ти. Така че като излезеш от упойката, те болят и слабините, и гръдния кош.
— Иха — Хари се разсмива съвсем не на място, тъй като докато Бърни говореше с него в количката, Ед с тази негова надута, предвзета стойка полага ръце върху стика пръст по пръст, сякаш подрежда букет, а след това надзърта към дупката пет или шест пъти, преди да замахне, сякаш се опитва да изтръска закачени паяжини или кърлеж от яката си, поглежда нагоре по време на замахването и пернатата в горната част топка се стрелва във водата, подскачайки три пъти, преди да потъне, като оставя три разрастващи се, преплитащи се кръга. Храна за алигаторите.