— Шест часа бях върху масата — настойчиво нарежда в ухото му Бърни. — Събудих се и не можех да помръдна. Не можех дори да си отворя очите. Замразяват те, така че кръвообращението ти да спадне почти до нулата. Все едно че бях заключен в черен ковчег. Не. Все едно аз самият бях ковчег. И след това от тази чернота чух един странен глас с плътен индийски акцент, анестезиолога пакистанец.
Джо Голд, след като партньорът му вкара топката във водата, се опитва да удари твърде бързо, да вкара топката в играта, отмята стика назад с две резки движения, какъвто си му е стилът, а след това замахва ненужно силно, с онзи плосък замах, типичен за набитите играчи. Изкривява удара, така че топката се забива в пясъчния ров.
Бърни имитира пронизителен, накъсан пакистански акцент.
— Бър-ни, Бър-ни, твърди този глас, тъй че, честна дума, си мисля, че това, явно, е гласът на Бог, опера-цията е успеш-на!
Хари и преди е чувал историята, но въпреки това се разсмива. Историята си я бива, страшничка история за ръба на смъртта.
— Бър-ни, Бър-ни — повтаря Бърни, — гласът е точно като онзи, дето излязъл от облаците към Авраам, за да пререже гърлото на Исак.
Хари пита:
— Същият ред ли ще спазим? — Усеща, че се е изложил при предишната дупка.
— Давай ти пръв, Енгстръм. Мисля, че прекалено се вълнуваш, когато удряш последен. Давай. Покажи на тези нищожества как се прави.
Точно това се бе надявал да чуе Заека. Взима стик номер седем и се опитва да мисли за пет неща: да държи главата надолу, замахът му назад да не е прекалено дълъг, да нагласи таза си, докато стикът все още е отгоре, замахът надолу да е плавен и главата на стика да е насочена към топката в онази точка върху сферата, където стрелките сочат три и петнадесет. От свистящия, вълшебен начин, по който топката изчезва от центъра на сведеното му полезрение, разбира, че ударът му е бил прекрасен; всички заедно гледат как тъмната точка се издига, задържа се във въздуха за онзи кратък призрачен допълнителен миг, който дава дължина на удара, и след това пада право върху игрището, на косъм разстояние по-наляво, но успоредна на флагчето, и отскача надясно заради наклона на игрището.
— Красота — принуден е да признае Ед.
— Какво ще кажеш за един допълнителен удар — пита Джо. — Този път ние ще ти отпуснем един.
Бърни пита, измъквайки се от количката:
— Кой номер стик беше това?
— Седем.
— Ако ще удряш така, приятелче, трябва да използваш осмица.
— Мислиш, че съм подминал дупката?
— Много я подмина. Чак на задния ръб си.
Ама че партньор. Вечно е недоволен. Като Марти Тотеро преди почти четиридесет години. Ако направиш двадесет и пет точки в мач, Марти искаше тридесет и пет, и говореше за пропуснати позиции. Войникът в Хари, мазохистичният християнин, уважава такива хора. Именно безусловната, некритикуваща любов, каквато жените предлагат, те прави мекушав и те погубва.
— За мен смятам да ползвам ниско хваната шестица — казва Бърни.
Но в опита си да направи удара по-къс, той отнема твърде много от замаха и разстоянието се оказва недостатъчно, топката прехвърля водата, но пада на брега, където трудно ще успее да заеме нужната стойка.
— Оттам ще е труден късият — казва Хари, понеже не успява да устои на желанието леко да го жегне. Все още смята, че Бърни е виновен, задето бе паркирал количката прекалено близо при онзи опит за умишлено завъртане на топката.
Бърни приема жегването.
— Особено след последния ми скапан къс, нали? — казва той и вкарва окастреното си, смалено, прегърбено старо тяло в количката, а Хари се настанява на шофьорското място и усеща прилив на сили, ще ги разбият тези дебелаци. Плъзва се над водата по извито дървено мостче с червени гумени коловози върху дъските.
— Там, където е топката ти — казва му Бърни, докато излизат от количката, — игрището има наклон надолу. Ако удариш твърде силно, ще се търколи на мили по-надолу.
Еди, след като вкара топката си във водата, е извън играта. Стойката на Бърни върху стръмния бряг е толкова неудобна, че при първия удар въобще не уцелва топката, при следващия я удря не с главата, а там, където влиза дръжката на стика, и предава дупката. Но изравнилият резултата Джо Голд е в стихията си, разтърсва крака, за да стъпи по-стабилно, и успява да направи добър, мощен удар, вдигайки голямо количество пясък от малкия ров. Тъй като съветът на Бърни виси в съзнанието му и пречи на собствените му инстинкти, Хари подхожда колебливо към дългия си удар и топката пада на три метра от целта. Отбелязва мястото с флагче на Валхала Вилидж, докато Джо прави двата си удара заедно с допълнителния за дупката. Джо не бърза и оставя на Хари прекалено много време да изучава трите метра до дупката. Уж вижда нужната траектория, но след това му се губи. Опитвайки се да не перне ръба на дупката отляво както предния път, последния за тази дупка удар, съвсем постижим, минава на два сантиметра по-вдясно.