Часовете се нижат, настава пладне и си отива, ярката светлина намалява, но горещината става още по-непоносима. Свършват към три без петнайсет, Хари и Бърни с двайсет долара по-малко.
— Ще им го върнем следващия път — обещава Хари на партньора си, без да е убеден в думите си.
— Днес не беше много на себе си, приятел — признава Бърни. — Да нямаш проблеми с гаджето или нещо друго?
Вечно са възбудени, тези евреи. Веднъж беше чел някаква холивудска история за женкарството им. Хари Коен, Гручо Маркс, Уорнър Брадърс, побъркали са се от слънцето, басейните и всички фусти от Средния запад, които са готови на всичко, за да станат звезди — участват в оргии, правят свирки на големите клечки, докато говорят по телефона. Даже всичките му партньори по голф имат еднакви жени, между четирийсет-петдесет годишни, жени с буйни, боядисани коси, дебели гривни и пълни ръце, жени, които не могат да спрат да говорят, когато ги виждаш, издокарани за вечеря, докато Бърни, Ед и Джо седяха мълчаливо усмихнати до тях, като че ли всичкото това говорене на жените им е като правенето на секс. Сигурно е така — енергия, живот. Как го правят? Как носят живота си като готов костюм, който им приляга идеално.
— Не ти ли казах? — обръща се Хари към Бърни. — Синът ми и семейството му ни дойдоха на гости.
— Ето какъв ти е проблемът, Енгстръм: гузен си, че се мотаеш с нас. Трябваше да забавляваш близките си.
— Да бе, ще ги забавлявам. Пристигнаха вчера и вече се правят на отегчени. Ще им се да живеехме точно до Дисни уърлд.
— Заведи ги до Джангъл Гардънс5. Нагоре в Сарасота, по шосе 41 при Ринглинг Мюзиъм6. Двамата с Фърн ходим там три пъти годишно и никога не ни втръсва. Мога с часове да наблюдавам как онези фламинги спят. Как го правят? Как изобщо балансират на един крак, дълъг два фута и по-тънък от пръста ми. — Той показва пръста си, който изглежда дебел. — По-тънък от това, кълна се.
— Не знам, Бърни. Когато съм наоколо, собственото ми дете се държи така, като че ли не иска внуците ми да имат нещо общо с мен. Малкият, вече е на четири, направо ми е като непознат, но двамата с момичето се разбираме. Тя е почти на девет. Даже си мислех да я взема в електрокара и да я понауча да удря. Или пък да наемем някоя платноходка, Ед, ако синът ти може да ме запише като гост в Бейвю.
Четиримата пият бира и дъвчат безплатен чипс в Клуб Деветнайсет до спортния магазин, на приземния етаж на Блок А във Валхала Вилидж. Около кръглата бяла маса, под чадъри с надпис бира Куурс, сумракът — тъмни плотове и греди като в английска кръчма — се засилва от тропическата светлина отвън. От басейна между блок А и Б се чуват плясъците на водата в басейна и пулсирането на генератора от другата страна на стената, зад съблекалните и таблата за дартс и видео игрите. Понякога нощем Хари има чувството, че чува шума на генератора през апартаментите, които ги делят, през мокетите, климатиците, разговорите, матраците и тапетите с цвят на праскова в коридора. Шумът някак си заобикаля и се прилепва до стените, и се носи към него и големия плъзгащ се прозорец, промъквайки се през пролуката, оставена да пропуска въздуха от Залива.
— Няма проблеми — казва Ед, докато пресмята резултата. — Просто иди на рецепцията и потърси Грег Силвърс. Така иска да му викат, не ме питайте защо. Ще ти разрешат да минеш през фоайето и да слезеш в съблекалните. Не те съветвам да се мотаеш по бански във фоайето, не е разрешено. Имаш ли предвид някой определен ден, за да му кажа?
Хари остава с впечатлението, че това е по-сериозна услуга, отколкото смяташе, по-голяма сделка, отколкото струваше.
— Петък, ако изобщо стане — отговаря. — Грег задължително ли трябва да знае точен ден? Смятах утре да тръгнем към Сарасота.
— Джангъл Гардънс — настоява Бърни.
— Музеят на влаковете „Лайънъл“ — включва се Джо Голд.
— Освен това точно срещу „Ринглинг Мюзиъм“ е музеят за коли „Белмс“ и за музиката от вчера, май така му викаха. Има над хиляда музикални инструменти, представяш ли си? И антични коли от 1897, изобщо не предполагах, че тогава е имало коли. Ти си в бизнеса с коли, нали, Енгстръм? Заедно с момчето ти. И двамата ще се втрещите от изненада там.
— Не съм сигурен — казва Хари, търсейки подходящи думи да опише странния облак, който Нелсън носи със себе си и който попарва всеки опит за излет.
— Странна работа, Хари — казва Ед. — Даваме ви седем точки за онзи удар при единайсетата дупка и още шест по милост за шестнайсета, когато запрати две топки във водата, и въпреки това печелите цели деветдесет. Значи не си играл толкова лошо, колкото изглеждаше. Ако правиш по-малко плоски удари, ще изкарвате по осемдесет точки всеки път.