— Нещо не бях във форма, не можех да се освободя — отговаря му Хари. — Не се отпуснах.
Иска да зададе на тези трима евреи един невъзможен въпрос: какво мислите за смъртта? Вместо това ги пита:
— Какво мислите за онзи самолет на Пан Ам?
Следва мълчание:
— Сигурно е било бомба — казва Ед. — Когато има забити парчета стомана в кожените куфари и отломки, разпръснати на петдесет мили из Шотландия, значи става въпрос за бомба.
Бърни въздиша:
— Пак са те. Шиитите.
— Араби — казва Джо Голд. Патриотично ликуване просветва в шарещите му очи. — Щом го докажат, F 111 пак ще отлетят за Либия. Трябва просто да продължаваме да навлизаме в Ий-ран и да му го начукваме на дъртия Аятолах.
Езиците им обаче не са толкова бързи като обикновено; Хари ги затрудни с въпроса, който не допускаше да е толкова политически. За евреите всичко, което пишеха по вестниците, се въртеше около Израел.
— Просто питах — казва той. — Какво си мислите, че е усещането? Да си седиш там, когато самолетът избухва?
— Бас ловя, че ще те събуди — отговаря Ед.
— Не са почувствали нищо — намесва се Бърни загрижено, усетил притеснението на Хари. — Абсолютно нищо. Станало е много бързо.
Джо казва на Хари:
— Нали знаеш какво казват израелците? „Щом трябва да имаме врагове, то слава богу, че са араби.“
Хари е чувал това и преди, но се опитва да се засмее. Бърни казва:
— Мисля, че на Енгстръм му трябва нов партньор. Аз го потискам.
— Нямаш никаква вина, Бърни. Аз си дойдох потиснат.
В Клуб Деветнайсет предлагат чудесен асортимент от мезета в малки китайски купички, изрисувани с логото на Валхала Вилидж — две преплетени морскосини на цвят букви V. Не обикновените печени фъстъци, лешници и бадеми, а тънки солени пръчици, осолени тиквени семки, както и стегнати спирали, подобни на царевичен чипс, само че по-фини и люти в устата в онзи блажен момент, когато езикът ги докосваше, преди кътниците да ги схрускат. Другите си взимат по малко от тази солена салата само от време на време, но скоро купичката остава празна. Заека е изял осемдесет процента от съдържанието.
— Тия боклуци са фрашкани с натрий — предупреждава го Бърни.
— Да, но са полезни за душата — отговаря му Хари с възможно най-религиозната шега, която се осмелява да направи. — Кой е готов за още една бира? Падналите черпят.
Започва да се отпуска: мрачното му настроение изтънява като струйка мастило в слаб спиртен разтворител. Той махва на сервитьора и му поръчва да донесе с четирите бири още една купичка солени мезета. Сервитьорът, приличащ на кентавър млад испанец с обеца, по-голяма от Нелсъновата, и златни верижки на китките, плахо кимва; Хари сигурно му изглежда огромен, застрашително бял и розов, подпухнал от задържане на вода заради натрия. Четиримата сигурно му се струват шумни и неконтролируеми: грозни застаряващи гринговци. Още една струйка мастило. Хари отново се усеща тежък. Добрите моменти във Флорида никога не са толкова приятни като онези пиянски следобеди в стария му голф клуб в Даймънд Каунти — „Летящия орел“, преди Бъди Ингълфингър да се ожени за онази луда дългунеста хипарка Валери и да се премести в Ройърсфорд, преди вълчанката на Телма Харисън да се влоши толкова, че да не смее да се покаже навън, поради което те се отказаха от членството си, и преди Синди Мъркет да надебелее и Уеб да се разведе с нея. Във Флорида хората бяха толкова предпазливи, като че ли можеха да паднат и да си счупят таза от две бири. Целият щат беше чуплив.
— Синът ти играе ли голф? — пита го Джо.
— Не. Никога не е имал желание. Нито пък време. — И, можеше да добави, никога не го беше канил.
— Какво прави за развлечение? — пита Ед.
Тези мъже, осъзнава Хари, се опитваха да бъдат любезни. Поръчвайки по още една бира, той беше довел приятелското отношение, установено при деветнайсетата дупка до точка, отвъд която вече беше лесно. Сексапилните застаряващи съпруги на тези мъже ги чакаха. Трябваше да наваксат с клюките. Да прочетат писмата от отговорните си, проспериращи деца. Трябваше да си изчислят лихвите. Да учат Мойсеевия закон.
— Представа си нямам — казва Хари. — Шляе се с някакви типове от Брюър, които май не са женени. Не съм го виждал да се забавлява много. Никога не си е падал по спорта.