— Така както ни го описваш — казва Бърни, — май той може да ти е баща, а ти негов син.
Хари ентусиазирано се съгласява; с малко помощ от втората бира, той почти си го представя.
— Да, и при това син, който не изпълнява дълга си. Точно така ме вижда той, като стар вдетинен човек, без задължения. Жена му изглежда нещастна.
Това пък откъде се взе? Вярно ли беше? Помогнете ми, приятели. Кажете ми как сте превъзмогнали мисълта за секса и Смъртта, така че вече да не ви тормози. Продължава:
— Цялото семейство, и двете хлапета също, изглеждат изнервени. Не знам какво става.
— А жена ти знае ли какво става?
Тази тъпачка. Хари отминава въпроса.
— Тъкмо снощи се опитах да поговоря най-приятелски с хлапето, а той през цялото време псуваше „Тойота“. Компанията, която ни храни, която направи хора от него и стареца му и дядо му мошеника, а той само се оплаква, че тойотите не били ламборгинита! Господи, тази бира ми влезе бързичко. Вътрешностите ми са като пустинята Гоби.
— Хари, не ти трябва още една бира.
— Трябва да се прибереш и да предложиш на близките си да отидете в Белмс. Б, Е, Л, М, С. Знам, че си мислите, че не мога да го кажа буква по буква. Всякакви стари коли, които можете да си представите. Още отпреди да измислят волана. Даже преди скоростите.
— Честно казано, никога не съм си падал особено по колите. Карам ги, продавам ги, но никога не съм ги разбирал тия проклети машини. За мен те всички са еднакви. Страхотни са, ако вървят, ужасни, когато се развалят. — Мъжете започват да стават.
— Утре следобед да си тук с малката. Научи я на основните неща. Главата приведена, бавно замахване.
Това беше Бърни. Ед Силбърстайн му казва:
— Упражнявай се да съкратиш замаха си назад, Хари. Не трябва да махаш чак над раменете. Ударът е точно тук, точно до члена ти. Това е най-добрият съвет, който съм получавал от професионалист: „Представи си, че удряш топката с члена си“.
Има чувството, че те са усетили мълчаливия му вик за помощ, за утеха, и стават още по-ревностни евреи заради него.
Бърни се е изправил и се надвесва над Хари. Кожата му е посивяла, по увисналата му гуша пробягват сенки:
— Ние имаме един израз, — казва той. — Тсурис7. На мен ми се струва, приятелю, че имаш тсурис. Е, май още не е станал гехокет тсурис, но си е тсурис.
Приятно опиянен от алкохола, въпреки че гърдите слабо го наболяват, а върхът на носа му започва да пари от слънчевото изгаряне, Хари няма никакво желание да се помръдне, макар че светът около него е в движение. Двама млади перковци от колежа, които ги притискаха отзад през целия следобед, са приключили играта си и карат видео игрите до съблекалните да чуруликат, бръмчат, подсвирват и блеят. Анимационни образи в хиляди цветове се появяват на екрана и изчезват. Той вижда как белите му пръсти с големи луни на ноктите, разсеяно бърникат в купичката с мезета, като че ли се опитваше да хване преплетените букви V. Вредната храна е изядена. Не си спомня добре дали сервитьорът донесе друга купичка.
Джо Голд с пясъчноруса гъста коса и увеличени от квадратните му очила трепкащи очи се навежда леко, като че ли наглася крака пред някоя дупка, и казва:
— Ще ти кажа един еврейски виц: „Ейб среща Изи, след като не са се виждали дълго време, и го пита: «Колко деца имаш, Изи?». Изи отговаря: «Николко». А Ейб му вика: «Николко ли? А кой ти досажда?»“.
Смехът им изглежда забързан като действието в реклама на бира; неестественият унисон в присмеха им прилича на Хари на предупреждение, че е пропилял деня си и че сега трябва да бърза, да бърза, за да навакса, както когато закъсняваше за училище и тичаше с онова блудкаво стягане в стомаха. Тримата му партньори, които се прибираха в сигурните си домашни огнища, го тупат по гърба и дори пощипват врата му, като че ли да го изтръгнат от някакво духовно вцепенение. Във Флорида, мисли си той, дори приятелството имаше някакво чупливо, временно качество, тъй като хората всеки момент можеха да си купят друго жилище и да се преместят, или пък да се разболеят и умрат.
Стиковете и обувките се оставят в клуба. Заека си тръгва, обут в мокасини, които са толкова големи, че краката му не се протриват в кожата им; минава през паркинга по пешеходната пътека, разчертана на асфалта, през малко пешеходно островче, покрито със зелен външен мокет, и се насочва към входа на блок Б. Отключва си и набира кода на алармата в тясното пространство, където го следят две телевизионни камери, дърпа вратата — тя не жужи, а издава звук като на отдалечаваща се пожарна кола — и се качва с асансьора до четвъртия етаж. В апартамент 413, неговият дом далеч от дома, Дженис, Пру и децата играят на карти. Тоест тримата играят, а Рой държи няколко карти и майка му му казва коя да пусне и коя да изхвърли. Лицето му изглежда подпухнало, като че ли е прекарал следобед, изпълнен с неуспехи и разочарования. Всички посрещат Хари като че ли ще ги спаси да не умрат от скука, но той се чувства толкова изтощен, че единственото, което иска, е да си полегне и да остави тялото си да се потопи в нищото. Пита: