— Къде е Нелсън?
Въпросът не е много подходящ, особено пред децата. Дженис и Пру се споглеждат и Пру решава да отговори:
— Излезе с колата да свърши някаква работа.
Тук, във Флорида, имат само една кола, камрито. Бяха оставили селиката на Хари в Пен Парк. Една кола им върши работа, защото почти всичко, от което имат нужда — лекарства, списания, фризьор, бански, топки за тенис — може да се намери в комплекс Валхала. Магазинчето за хранителни стоки беше доста скъпо и Дженис обикновено правеше голям пазар веднъж седмично в Уин Дикси, на километър надолу по Пиндо Палм булевард. Пак веднъж седмично двамата ходеха до банката в центъра на Делион, на две пресечки от плажа. В банката винаги се носеше музика, даже отвън на площада; сигурно бяха скрили колони между клоните на дърветата. Един-два пъти месечно ходеха на кино в огромния търговски център на Палмето Палм булевард, на три километра от блока им. Но понякога минаваха по няколко дни, през които колата им просто си седеше на паркинга и събираше ръжда и бели птичи курешки.
— И каква работа има?
— Стига де, Хари — казва Дженис. — Хората имат нужда от разни неща. Той например не харесва бирата, която купуваш. Предпочита други конци за зъби. И освен това обича да шофира, иначе го хваща клаустрофобия.
— Всички ни хваща клаустрофобия — отговаря й той, — но повечето хора не крадат коли, за да се оправят.
— Изглеждаш изтощен. Изгуби ли?
— Как позна?
— Ти винаги губиш. Играе с трима евреи — обяснява тя на снаха си — и те винаги му измъкват по двайсет долара.
— Не бъди толкова предубедена, звучиш като майка си. И за твое сведение, печеля точно толкова често, колкото и губя.
— Не съм разбрала някога да си спечелил. Те непрекъснато ти говорят колко си добър и после ти взимат парите.
— Глупачка, нали един от тях изгуби двайсет долара заедно с мен, той ми беше партньор!
Тя казва спокойно, точно като майка си, без да се обръща към никого:
— Сигурно му ги връщат; наговорили са се.
Изведнъж му хрумва, че тя говори тези ужасни и абсурдни неща, за да му отвлече вниманието от невъзпитаното мистериозно отсъствие на Нелсън.
Джуди казва:
— Дядо, вземи картите на Рой и ела да играеш. Той дори не знае как да ги държи и е ужасно нервен.
Рой услужливо доказва мнението й, като хвърля картите върху кръглата стъклена масичка, точно както сутринта беше хвърлил лъжицата си.
— Мразя игрите — казва той изненадващо ясно, като онези старовремски кукли, които говореха, когато им дръпнеш една връвчица на гърба.
Джуди светкавично го плясва със свободната си ръка. Блъска го с юмрук по раменете и врата, а когато той изпищява, за да се защити, обяснява:
— Провали това раздаване и сега никой не може да играе. А аз щях да спечеля!
Пру внимателно слага на масата разперените си карти, обърнати надолу, и с другата си ръка, пухкава ръка с дълги нежни кости, придърпва ревящото момче към гърдите си. Виждайки това, Джуди пламва от ревност, очите й се зачервяват като на жена, решила да се разплаче, и се скрива в спалнята на Хари и Дженис.
Пру едва доловимо се засмива. Самата тя изглежда изтощена:
— Всички са уморени и изнервени — тя сякаш изпява над главата на Рой, така че Джуди да може да я чуе.
Дженис се изправя, залитайки леко. Блъска стъклената масичка с крак и чашата й с портокалов сок и кампари до изоставените й карти потреперва, аленият пръстен течност се разклаща, напомняйки му за езерцето, когато топката на Ед падна вътре. Пак си е облякла роклята за тенис. Засъхналите петна от пот под мишниците й приличат на континенти върху избледняла карта.
— Май ги преуморихме — обяснява тя на Хари. — Направихме един огромен пазар, ходихме да обядваме в Бъргър Кинг, после си дойдохме и Пру ги заведе на басейна за около два часа. След това двете с Джуди отидохме до тенис корта да поудряме малко топки.