Пру му обяснява:
— Притеснява се, че баща й няма да има какво да яде. — Тя се насилва да се усмихне с кривата си усмивка. Да не би тази гримаса да е някакъв знак към него, вопъл, приканващ го да се съюзи с нея срещу Нелсън?
Искрящите зелени очи на Джуди се обръщат към дядо й, като че ли очаква той да направи някаква коравосърдечна забележка. Той обаче й казва:
— Не се притеснявай, Джуди. Тук сервират до девет часа, в Клуб Деветнайсет на долния етаж правят сандвичи до полунощ. И нали видя шосе 41: във Флорида има милиони заведения за бедния ти гладен татко.
Долната устна на момичето потреперва и тя изтърсва:
— Може да няма пари.
— Защо пък да няма пари?
Тя обяснява:
— Той често няма пари. Сметките пристигат и дори понякога вкъщи идват някакви мъже и мама не може да им плати. — Осъзнава, че е казала прекалено много, и очите й се преместват върху лицето на майка й.
Пру поглежда встрани и избърсва някаква трохичка от устата на Рой.
— Напоследък сме малко притеснени. Хари иска да продължи.
— Така ли? Не е възможно. Той изкарва по петдесет хилядарки годишно заедно с бонусите и премиите. Баща ми ни изхранваше с по-малко от две хиляди.
— Хари — намесва се Дженис с гласа на майка си, преди да умре, когато старата вдовица беше придобила навика да се разпорежда. — Сега хората имат нужда от повече неща, отколкото е имал баща ти. Тогава светът беше по-простичък. Много добре си спомням, нали и аз съм живяла по онова време. Как се забавлявахме, когато ходехме по срещи? Отивахме на кино за седемдесет и пет цента на човек или пък на мини голфа на шосе 422, който беше още по-евтин. После пиехме по една сода в Пенсюприйм и смятахме, че сме прекарали добре.
Повече от добре, спомня си той, особено ако после в колата след всичкото целуване и стискане на голите й цици, за да се възбуди, Дженис го допуснеше в себе си, в топлите си, влажни и леко хлъзгави като копринен пантоф местенца. Понякога, когато беше неразположена, или пък се правеше на целомъдрена, го хващаше в ръка, докато той правеше движенията и свършваше. Бяла като месо на омар течност. Шокиращо бяла и се бършеше трудно. Най-много му харесваше, когато Дженис сядаше върху него и задникът й беше в ръцете му, а циците в лицето му. И грижливо отнасяше спермата му със себе си. Все едно пускаш писмо в пощенска кутия.
Тя продължава, но мисълта й е поела съвсем различна посока от неговата:
— Нелсън е длъжен да има хубави костюми, за да изглежда подобаващо във фирмата, а днешните деца вече не се задоволяват само с площадка и топка, искат видеоигри…
— Господи, с петдесет хилядарки може да се купят доста видеоигри, ще му стигнат да отвори цяла видеотека, ако само за това ги харчи.
— Шегувай се, но онзи огромен хамбар на мама не спира да гълта пари, нали Пру?
Изтръгната от учтиво усмихнатия си унес, Пру се ухилва и признава:
— Наистина гълта доларите.
Крият нещо от него, чувства го. Невидимият мъж злокобно изрича:
— Петдесет и шест. Пет, шест.
Някакъв разтреперан старец, толкова обезумял от радост, че едва не се задавя, изграква:
— Бинго!
Еф сто и единайсет, беше казал Джо Голд. Пуснете ги да полетят до Либия.
Хари казва:
— Не знам какво, по дяволите, става тук.
Никой не му противоречи.
Рой се унася, тънка люспа от скарида проблясва по отпуснатата му долна устна. На Хари изведнъж му се дояжда орехов пай. Опитва се да придума Джуди да си поръча десерт, за да му прави компания:
— Лимонов пай — тихо напява той. — Можеш да го поръчаш само във Флорида. Единственият шанс в живота ти.
— И защо е толкова специален?
Не е много сигурен. Излъгва:
— Миниатюрни нежни зелени лимони, които растат само във Флорида. По другите места условията са прекалено сурови за тях, много е студено и ветровито.
Тя се съгласява, но после само човърка коричката, така че след като я е накарал да си го поръча, той се чувства длъжен да изяде и нейния пай, след ореховия си пай, гарниран с огромна топка сметанов орехов сладолед. С напредването на вечерта отсъствието на Нелсън се усеща още повече. Дженис и Пру пият безкофеиново кафе и зажаднели да си побъбрят, наблюдават как Хари дояжда десерта на Джуди. Всъщност лакомията е нещо като спортен подвиг, упражнение за разтягане. Коремчето пита: „Как си?“. Сервитьорката в златиста униформа най-накрая идва със сметката им и докато подписва чека, Хари се чувства като Бог, който пуска мълнии. Сумата ще се появи в месечния им отчет през следващата година, когато светът значително ще се е променил. Колко натъпкан се чувства, излизайки на нощния въздух! Един величествен мъж сред подчинените си. Хари носи Рой, който заспа по време на десерта. Дженис и Пру са хванали Джуди за ръце и понеже се е държала добре през цялата скучна вечеря, й разрешават да се люлее между тях. Тя се кикоти, докато двете пъшкат от усилие.