Няколко улични лампи между блок А и Б са мистериозно разбити на високите си, излъскани алуминиеви стълбове. Те са там някъде, престъпниците, наблюдават и чакат охраната да им даде знак да щурмуват крепостта със заспали пенсионери. В този тъмен участък звездите скачат отгоре им от топлото черно небе. Нощем Флорида възвръща част от субтропичната си същност, преди хората да култивират плодородните й равнини. Тук е възбуждащо като на палубата на кораб; въздухът има привкус на сол, на гниещи палмови листа и на блато. Звездите тук са по-ярки, по-многобройни. Просналата се като килим трева „Свети Августин“ има странна пореста матова текстура и всяко стръкче изглежда като тъмен металик, моравата плътно закрива кръглите глави на пръскачките. Кожата, която хората са натрапили на природата, е толкова тънка, че става на дупки, в които се навират броненосци. Трогателните, объркани същества се появяват на разсъмване по средата на Пиндо Палм булевард и стават жертва на ранното сутрешно движение на колите. Те дори не се сещат да се свият на кълбо, а скачат нагоре във въздуха. Докато дъхът на Рой навлажнява врата му, а детската му главичка тежи като камък на рамото му, Хари поглежда към звездното небе и си мисли: Няма милост. Ярките големи звезди го притискат и галактическата бездна за миг го кара да се почувства като увиснал с главата надолу. Входът на блок Б примамливо се мержелее, огрян в жълтеникава светлина. Петимата Енгстръмови се справят по свой начин с мъчителната болка в тях — тормозещото отсъствие на Нелсън. Те минават пипнешком през охранявания вход, влизат в асансьора, вървят по коридора в сребристо и прасковено, смутено отбягвайки погледите си.
Докато майка й завива Рой, Джуди се настанява пред телевизора и превключва от „Чудесни години“ на „Нощен съд“ и след това на някакъв френски филм с Жерар Депардийо, който участва във всички френски филми. Този път играе ролята на мъж, който пристига в някакво село и си присвоява самоличността на друг мъж, както и жена му. След кратко колебание младата вдовица, омърсена и самотна, го приема за неин съпруг и това опиянява Хари. Трябва да издадат закон да си сменяме самоличността и семействата на всеки десет години. Джуди обаче превключва канала и най-накрая Пру се развиква и й нарежда да се приготвя за лягане на дивана. Всички ще излязат от всекидневната заради нея, въпреки че не разбира защо не прие предложението на баба си и дядо си да спи сама в стаичката до спалнята им. Момичето избухва в сълзи, което действа успокоително на всички, тъй като им служи като отдушник на обхваналото ги чувство на изоставеност.
Дженис казва на Хари:
— Ти си лягай, скъпи. Изглеждаш изтощен. Аз съм прекалено напрегната от кафето, за да заспя. Двете с Пру ще поседнем в кухнята.
— Кафето не беше ли безкофеиново? — Беше се надявал да я има, да чувства дребното й, стегнато, загоряло тяло в леглото до себе си. С тези хора в дома им нямаха и секунда за себе си. Спомените му го бяха възбудили. На петдесет и две, и дупето й още беше стегнато. Не като на Телма, която накрая съвсем се отпусна.
— Такова си поръчах — отговаря Дженис, — но всъщност изобщо не им вярвам. Мисля, че в повечето случаи ти казват; че е безкофеиново, просто за да млъкнеш.
— Не стойте до късно. — Някакъв импулс го кара да добави, за да я успокои. — Хлапето е добре, трябва да изпусне парата.
Пру изненадано го поглежда, като че ли е казал повече, отколкото знае.
Чувства се длъжен да уточни:
— Явно, по някаква причина и „Тойота“, и аз му бъркаме в здравето.
Отново никой не оспорва думите му.
Фантазиите за Америка доведоха до две напълно противоположни мнения, които в крайна сметка достигнаха същата точка на инжектиране на определена доза предпазливост по отношение на златната мечта, чете той в леглото от историческата книга, която Дженис му подари за Коледа, за ролята на Холандия в Американската революция. До този момент не знаеше, че холандците са изиграли някаква роля. Според една школа Америка е прекалено голяма и прекалено разединена, за да стане някога една държава, комуникациите са прекалено разтеглени, за да може страната някога да се обедини. Самото изречение го кара да се чувства огромен, отпуснат, разтеглен. Хубавото на историята е, че веднага те приспива. Прехвърля страницата да препрочете нещо забавно, което беше срещнал предната вечер. Климатът в Новия свят според известен френски трактат, преведен на холандски през 1775, е направил хората равнодушни и мързеливи. Те могат да станат щастливи, но никога силни. Америка, твърдял този учен, „е създадена за щастие, но не и за империя“. Друг европейски учен заявява, че местните индианци „имат малки репродуктивни органи“ и „ниска сексуална мощ“.