Може би ако Нелсън беше по-висок, щеше да е по-щастлив. Но височината не те прави автоматично щастлив. Хари беше достатъчно висок, а пък като се гледа… Понякога големината на отражението му в някоя витрина или огледало в магазин за дрехи го стряска. Всъщност го ужасява: заема толкова много място на света. Продължава да чете: Очаквания за доходоносна търговия… морска битка… комплициран въпрос… нарастващо напрежение… неутрални позиции… Френска убедителност… дебати в провинциалните щати… неограничената охрана би се превърнала в друго изпитание на егото като повод за война. Той прочита последното изречение още веднъж и осъзнава, че няма никаква представа за какво става въпрос, мозъкът му прави късо съединение, както по време на сън. Гаси лампата. Под вратата се очертава тясна ивица светлина, прилична на фосфоресциращ предавател, издаващ звуци. Чува шепота на Дженис и Пру, подрънкване на чаши, стъпки и след това стърженето на звънеца, забързани стъпки, женски глас, нервно повишен както когато говорим по високоговорител, когато не сме сигурни, че работи, и след това, в някаква по-дълбока гънка от неспокойното му раздуто съзнание, отварянето на вратата, гласа на Нелсън, дълбок сред гласовете на жените, и вече заспивайки като на сън, смях, всички се смеят.
Виещ звук — някакви хлапета косят затревената част на голф игрището с онези отвратителни косачки с макари. Изплашените чайки крещят. Норфолкският бор с клони, разпределени правилно като преградите на парапета на балкона му. Странно. Още е във Флорида. Още е жив. Хладният, солен сутрешен въздух полъхва от залива през пролуката на плъзгащите се врати. Дженис спи до него. Топлината на тялото й е малко противна, а тъмните й сплъстени кичури са залепнали от пот по тила й. Косата й е побеляла най-малко там, на тила, като някакво тайно гнезденце от старата й, тъмна копринена същност. Спи по корем; далеч от него, и през хладните нощи дърпа завивката към себе си и го отвива, а когато е топло, я отмята върху него, и всичко това уж насън. Заека се измъква от огромното легло, отива в банята с розовата вана и душ кабинка и уринира в тоалетната чиния от същия розов порцелан. Сяда на чинията, защото така издава по-малко шум и опръсква предната й част. Измива зъбите си, но решава да не се бръсне; ако се забави, Дженис може да му се изплъзне и да се скрие сред другите, както прави напоследък. Той предпазливо се промъква в леглото с надеждата, че шумоленето на чаршафите и лекото надигане на матрака ще я събудят. Когато това не става, той я побутва по рамото:
— Дженис? — прошепва. — Спиш ли?
Гласът й е приглушен:
— Какво? Остави ме на мира.
— В колко часа си легна?
— Не посмях да погледна. Към един.
— Къде е бил Нелсън? Какво обяснение даде?
Тя не му отговаря. Прави се на заспала. Той чака. Нежно я погалва по рамото. Онзи френски филм снощи го беше възбудил с идеята си за напълно непозната жена, за това да се притиснеш до нея, до дребното, топло, загоряло от слънцето тяло. Съпругата може да е непозната колкото и една курва, точно в това е красотата на отношенията между мъж и жена. Тя казва, без да си обръща главата:
— Хари, ако ме докоснеш още веднъж, ще те убия.
Той обмисля това и решава да мине в контраатака.
— И къде, по дяволите, е бил?
Тя се обръща, предавайки се. Дъхът й мирише на цигари. Уж ги беше отказала, но всеки път, когато е около Нелсън с неговите Камел, и Пру с нейните Пал Мал, тя пак започва.
— Не знае къде точно е бил. Просто е карал колата. Казва, че е имал нужда да се поразходи, Флорида е толкова задушаваща.
Хлапето е право. Животът тук се ограничава до тесните пътеки, които си си направил. До Уин Дикси, до киното, до търговския център Палмето Палм, до лекаря, до спортния магазин и обратно. Между тези пътечки като че ли не съществува нищо, само множество еднакви палмови дръвчета и кактуси и жадна трева, и празна слънчева светлина, хотели, в които не отсядаш, и плажове, до които не те допускат, и във вътрешността — места, където няма смисъл да ходиш. В Пенсилвания, или поне в Даймънд Каунти, всичко е стабилно павирано със спомени и където и да отидеш, вече си бил там и преди.