За фоайето на „Омни Бейвю“ се минава под широката изолирана козирка и се влиза през плъзгащи се стъклени врати, затъмнени като стъклата на лимузина. Мястото буквално те шокира, заслепява с величието и светлината си, с огромния полилей с формата на призма, с пръскащия фонтан и висока стена в отдалечения край, направена от дебело стъкло, залято от гледката към залива Делеон: на преден план се вижда плажът, а зад него е морето, искрящо като синьо-зелена завеса, спусната от линията на хоризонта между два клина суша — островите на богаташите.
— Еха! — въздиша Джуди от едната страна на Хари. Зад тях Пру и Рой не казват нищо, но шляпането на сандалите им затихва. Чувстват се като четирима нарушители. Жената зад черния мраморен плот на рецепцията е с екзотичен цвят на кожата, смесица от негърска и индийска или ориенталска кръв. Кожата й е опъната над скулите и носа, клепачите й са гримирани в металнозелено, а ушите й са украсени с ръбести златни миди.
Хари така се впечатлява, че сбърква вълшебното име, което ще им отвори вратите към това място, казвайки: „Силбърстайн“.
Жената мига с чудните си метални клепачи и благосклонно му казва:
— Сигурно имате предвид мистър Силвърс. Той е отговорник за плажа тази сутрин.
И с милостиво пренебрежение тя им посочва другия край на фоайето с жест като на танцьорка от Бали, без да изпуска тънката златна писалка от накичената си с гривни ръка. Той повежда малката си групичка през огромното климатизирано помещение по черния мраморен под с вградени радиално около алуминиев фонтан месингови ивици, които греят като слънчеви лъчи от фонтана, напомнящ орган. От високия таван висят позлатени метални правоъгълници, подобни на лъскавите ленти, с които фермерите плашат птиците. На стълбището, водещо надолу, има табела с надпис КЪМ БАСЕЙНА И ПЛАЖА. Буквите са претенциозни като на фасада на поща. След като объркват пътя по покритите с млечнозелена мозайка коридори на приземния етаж и стигат до врата, на която пише ПЕРСОНАЛ, Хари и групичката му откриват сина на Ед Грег, в едно отделено със стъкла сламеножълто пространство на път към басейна на хотела. Басейните на хотела, тъй като Хари вижда три, са разположени като частите на пъзел — един за неумеещи да плуват, един за гмуркане и един — разделен на коридори. Ед е къдрокос мъж, почернял като арабин от стоенето на слънце по цял ден. Облечен с черни еластични бански и тениска с качулка с петоъгълното лого на „Омни“, той е по-нисък от баща си, а острата счетоводителска брадичка, която е наследил от него, е смекчена от гените на майка му и работата му да се грижи за почиващите. Той се усмихва, разкривайки зъби, бели като на Ед, но по-заоблени: зъбите на Ед бяха толкова квадратни, че приличаха на фалшиви, въпреки че Хари никога не беше виждал да му падат. Когато Грег заговаря, гласът му звучи младежки за възрастта му — в къдрите му има сребърни нишки, а от усмивката му загорялото му лице се набръчква. Не би трябвало още да лудува из плажовете.
— Баща ми ме предупреди, че ще дойдете. Това мисис Енгстръм ли е?
Има предвид Пру, дошла вместо Дженис, която след цялото това ходене вчера днес пожела да си остане вкъщи и да си изпълни задълженията, да отиде на аеробика и на бридж и да прекара малко време с Нелсън, преди да си тръгнат. Хари се учудва, че синът на Ед прави тази грешка, но после се сеща, че сигурно през цялото време вижда мъже в напреднала възраст с по-млади съпруги. А и Пру вече не е чак толкова млада. Висока и светла като него, спокойно би минала за жена му.