Пру и Джуди излизат от хотела и се присъединяват към тях и всички слизат по бетонните стъпала. Вече минава десет часа и зад тях фасадата на петнайсететажния хотел, построен във формата на буквата S, всеки етаж украсен с балони като острите зъби на червен гребен, все още крие фасадата си в сянка, макар че сянката му се е отдръпнала назад до най-вътрешния басейн. Под краката им пясъкът е току-що почистен и изравнен: вчерашните стъпки, пластмасови чашки и празни тубички от лосион са изхвърлени и дървените шезлонги са наредени на купчина. Днешните летовници се разполагат заедно с екипировката си от хавлиени кърпи и детективски романчета (навремето Рут четеше такива и той още не можеше да разбере какво й харесваше в тях), и шарени тубички с крем против изгаряне. Двойките се мажеха един друг. Стари плешивци с вече почерняла кожа втриваха масло в плешивите си глави, а космите по гърдите им бяха чисто бели. Аромата на лосион се надига и се смесва с мириса на солен въздух, на умрели раци и на водорасли. Докато води групичката си по плажа, Хари усеща как няколко глави се надигат и множество очи се плъзгат зад слънчевите очила — чувства се странно горд с тази много по-млада жена и две малки деца. Второто му семейство. Или третото му, или четвъртото. Животът минава през нас семейство след семейство.
По плискащия се, съскащ, пенлив край на водата тичат бекаси, спират рязко да клъвнат нещо, и продължават нататък. Движенията на краката и главите им са толкова бързи, че изглеждат автоматични. Рой не може да ги хване, въпреки че му приличат на играчки. Когато Хари събува отвързаните си маратонки найк, пясъкът ухапва босите му крака с неочакван хлад — под горния, огрян от слънцето слой песъчинки пясъкът е още студен от нощния прилив. Горната част на ходилата му е изпъстрена с подобни на червейчета сини вени, а кожата на пищялите му е бледа и напукана, като че ли стои на коленете си на тази възраст. Краката му се разтреперват от страх. Морето, слънцето са толкова огромни: космически валяци, които могат да го смелят. Играе си с огъня.
Грег ги чака до една барака от гофриран стъклопласт на плажа, далеч от водата, до няколко палми, чиито корени се показват. Вади от бараката рул, подвижен кил и две спасителни жилетки от черен порест каучук. Заека не харесва нито цвета им, нито материята, предпочита старомодния растителен пух, извличан от дървото, дето го имаше в къщата на Томас Едисон. Грег го пита:
— Качвал ли си се преди?
— Естествено.
Нещо в гласа на Хари кара Грег да го инструктира:
— Дръж румпела далеч от платното. Наблюдавай гребените на вълните за посоката на вятъра. Когато вятърът задуха зад теб, отпусни шкота.