— Разбира се, добре — казва Хари, въпреки че не го беше слушал внимателно, защото възмутено си мислеше за резултата, който Ед Силбърстайн трябваше да постигне на първата дупка вчера. Точките бяха достатъчно, за да спечели, а така цялата игра се провали.
Грег се обръща към Пру:
— Малката може ли да плува?
— Естествено — отговаря му тя, подемайки небрежния тон на Хари. — Стана шампион на отбора по плуване на летния лагер.
— Мамо — признава си момичето, — станах втора.
Грег поглежда към Джуди, слънцето зад гърба му е толкова ярко, че сянката на лицето му изглежда синкава.
— Това си е почти шампион. — Изпитвайки нужда да си говори с Пру, Грег казва: — Не ви съветвам да пускате малкия: Има леко течение откъм плажа, тук на завет от хотела не се усеща, но може да ви завлече навътре доста бързо. А и лодката няма кабина и малкият може лесно да се плъзне във водата.
Тя дарява Грег с изкривената си принудена усмивка и леко се отмества, като че ли близостта на този мъж на нейна възраст я кара да се чувства неудобно от това, че е полугола. Завързала е кафява хавайска риза над целия си бял бански костюм, изрязан отстрани толкова високо, че показва краката й чак до хълбока. Кройката на банския й предполага да си избръсне срамните косми от двете страни. На какво ли само не се подлагат жените. Има дори някакъв восък, който ти маха космите трайно. Ами ако модата на банските се смени? Заека предпочиташе онези модели преди Рейгън, от две части, при които долнището представляваше оскъдно парче плат, стигащ до пъпа, като банския, с който Синди Мъркет се плискаше наоколо. Но пък този нов модел хубаво издължаваше и без това дългите крака на Пру и прикриваше наедряващата й талия.
— Той ще остане с мен на плажа — казва тя на Грег Силвърс и за да подчертае думите си, се навежда, червената й коса пада напред и придърпва ризата, разкривайки презрамките на банския и широките й бели рамене, обсипани с бледи лунички.
— Колко време мога да я ползвам? — чувствайки се пренебрегнат, пита Хари сина на Ед. Тези тесни европейски бански определено подчертават издутината на члена му.
— Един час, сър. — Думичката „сър“ несъзнателно изскача и младежът се опитва да се върне към приятелска любезност. — Няма проблем, ако не я докарате на секундата. Днес няма много движение, хората не обичат да излизат при такъв вятър. Вземете номер деветнайсет, ето там, накрая.
Тръгвайки, Хари чува Грег да пита Пру:
— От кой край на север са вашите?
— Пенсилвания. Всъщност аз съм от Акрон, Охайо.
— Така ли? Никога няма да познаеш къде съм израснал аз — Толедо!
Лодките са подредени в редица върху сухия пясък, редом до други големи водни играчки — онези джетове и квадратни водни колела. Хари отвързва найлоновото въже от предната част на лодката, корпусът е по-тежък, отколкото предполага. Докато я влачи четирийсет фута по пясъка до водата, дишането му става плитко и онази досадна стягаща болка започва да го свива от лявата страна под ребрата. Бута лодката още веднъж и сяда на пясъка до Пру, която се настанява на един шезлонг, донесен й от Грег. Друг клиент веднага го беше повикал.
— Харесват ли ти тези шезлонги? — изрича задъхано Хари. — Не предпочиташ ли да чувстваш пясъка под твоето — нали се сещаш, като гнездо?
Отговаря му:
— Влиза ми под банския, Хари. Влиза ми навсякъде.
Ненужното подчертаване, когато вече е схванал картината, възбужда Хари на тази смущаваща светлина. Смътно си спомня някакъв стар виц от училище, че жените можели да правят перли. Путки като стриди от Чезапийк. Хитрият стар Фред. Казва на Джуди:
— Дай ми секунда да си поема въздух, нали миличка? Иди да поплуваш малко, за да не ти се стори студена водата, като влезем. Идвам при теб след минутка.
Трябва да опита да поговори с Пру за Нелсън. Там има нещо гнило. Рой вече копае пясъка с пластмасова лопатка, която Дженис предвидливо му беше купила от Уин Дикси. Начумерено, детето изсипва пясъка в кофичка с формата на обърнат с главата надолу котарак Гарфийлд. Пру казва, тъй като Хари явно няма смелост да започне:
— Много мило от твоя страна да уредиш всичко това. Изненадах се каква висока такса ни поиска.
— Ами — отговаря той, вече по-добре, докато босите му крака поемат топлината от горния слой пясък — човек става дядо веднъж. Или два пъти, в моя случай. Двамата с Нелсън планирате ли още? — Звучи дръзко, но не толкова, колкото когато тя каза, че пясъкът й се завирал навсякъде.