— Мислех, че си тръгнала с останалите. Вдигнаха такъв шум, докато се приготвяха.
— Не, реших да остана — казва тя на сина си. — И без това се пека достатъчно и исках да прекарам малко време с теб, преди да хукнете обратно.
— Това е чудесно — казва той и се връща в стаята, и след малко излиза, облечен с халат. Вероятно от притеснение, предполага тя, от собствената си майка. Като си помисли човек за всичките пъти, когато им сменяме пелените и ги къпем, а един ден те просто спират да ни допускат до себе си. Халатът му е летен, от бледолилав мек плат с индийски десен и й напомня за халатите на богаташите от филмите, когато беше млада. Официални наметки, смокинги, цилиндри и бели вратовръзки, тежко падащи бели рокли, ако си Джинджър Роджърс, обгърната от главата до петите в щраусови пера, или май беше бяла лисица? В днешно време младите нямаха такъв пример, към който да се стремят, сега рок звездите носеха мръсни дънки и дори бейзболистите, беше забелязала, когато понякога хвърля по един поглед над рамото на Хари по телевизията, не се бръснеха и приличаха на арабски терористи. Когато беше малка, никой нямаше пари, но всички имаха мечти.
Предлага да направи на Нелсън пържени филийки — навремето това беше любимата му закуска. През онези години на „Виста Кресънт“, преди всичките така да объркат живота си, всяка неделя тя приготвяше специална закуска с пържени филийки, преди Нелсън да тръгне за неделното училище. Той беше такова доверчиво дете. И изобщо не беше капризен, просто си седеше, с лизнатата вежда, а кафявите му очи се стрелкаха тревожно между нея и Хари.
Казва:
— Не, благодаря ти, мамо. Дай ми малко кафе и не ме насилвай да ям. Само от мисълта за пържен хляб със сироп ми се повдига.
— Напоследък нямаш много апетит.
— Ти к’во искаш, да стана дебел като баща ми ли? Трябва да свали поне двайсет кила, иначе ще пукне.
— Много обича да си похапва разни неща и затова надебеля. Солта задържа течности.
В кафеварката е останало малко утаило се кафе, достатъчно за половин чашка. Дженис си спомня как бяха купили кафеварката от К Март на шосе 41, когато двамата с Хари още бяха новодомци там. Тя си беше харесала кафеварка „Круп“ за десет кафета, но Хари, който тогава още ревностно четеше „Кънсюмър Рипортс“ я убеди, че марката „Браун“ за дванайсет кафета е по-добра. Сега Нелсън прави онази физиономия, която правеше като дете при вида на рибеното масло, и излива единайсетата чаша и половина в мивката. Смръква продължително и взима „Нюз Прес“ от плота под прозореца. Прочита на глас: „Общината намалява обвинението срещу футболна звезда. Запазването на езерото Окичоби може да се окаже голям залък“, но и на двамата им е ясно, че наистина трябва да си поговорят.
Дженис казва:
— Седни в хола и почети малко вестник, докато направя още кафе. Искаш ли последната от онези датски кифли, дето ги купихме? Ако не я изядеш, баща ти ще го направи.
— Не, мамо, нали ти казах. Не искам да ям боклуци. Докато водата в кафеварката завира, той се разсмива, седнал сам в хола.
— Чуй това — провиква се и прочита на глас: „Възхваляваният шеф на полицейския отдел за борба с наркотиците в Кейп Корал ще бъде уволнен заради разследване, което сочи, че е извършил злоупотреба с кокаин на стойност почти хиляда долара, взет от полицейското управление в Санибел. Според полицията конфискуваният кокаин липсва в хранилището на отдела и е заменен с шепа хлебна сода“. — Нелсън добавя, сякаш тя е твърде тъпа, за да схване: — Тук всеки смърка и краде, даже шефът на отдела за наркотици.
— А ти? — пита Дженис.
Той решава, че пита за кафето, и казва:
— Става — и протяга чашата си, без да вдига очи от вестника. — Пише, че вчера Югозападна Флорида е била най-горещото място в страната.
Дженис донася каната и я поставя върху стъклената маса и част от вестника, който сгъва няколко пъти като изолираща подложка. Изпитва суеверен страх да не пукне стъклото от горещото, въпреки че Хари й се присмива, и казва, че не би могла да го пукне даже и с горелка. Мъжете все се смеят за такива неща и за електричеството, но невинаги са наясно. Случват се и злополуки, и тогава мъжете се преструват, че нищо не се е случило или че вината е на някой друг. Тя се настанява решително върху разтегаемия диван до ракитовия фотьойл, в който седи Нелсън, и разтваря бедра, за да изглежда скутът й по-широк, както често бе виждала майка си да прави, когато бе решила да се държи твърдо, и казва: