— Действа ми успокояващо — казва накрая.
Дженис изчаква да продължи и го насърчава:
— Не ми изглеждаш особено спокоен. Винаги си бил напрегнато дете, Нелсън. Приемаше всичко много сериозно.
Той бързо отговаря:
— А как иначе да го приемам? Като голям майтап, както татко, все едно целият шибан свят не е нищо друго, освен любовно писмо към неговата личност?
— Хайде да се опитаме да говорим за теб, а не за баща ти. Както казваш, аз съм наивна жена. Не съм проницателна, не съм твърда. За много неща съм ужасно невежа. Не знам абсолютно нищо за кокаина, колко е нужен, колко струва. Дори не знам как го взимаш — през носа или го пушиш, нито пък в какво го слагаш, за да го пушиш, изобщо нищо. Единственото, което знам, е това от Маями Вайс и шоу програмите, а там не обясняват кой знае колко. Просто никога не съм смятала, че ще се окаже от значение в живота ми.
Вижда, че смущението му нараства, както когато беше на шест и беше болен, а тя го разпитваше за стомашното му разстройство. Или пък веднъж, когато беше на четиринайсет, и тя бе споменала за петната по чаршафите му. Но също така вижда, че му се иска да говори за тези подробности, да демонстрира знанията, придобити от неговата възмъжалост. Той въздиша и предавайки се, затваря очи и казва:
— Трудно е да се опише. Нали знаеш онзи израз за пияниците, че не усещат болка? След като съм смъркал, не чувствам болка. Това май означава, че през останалото време изпитвам болка. Всичко става от черно-бяло на цветно. Всичко е по-наситено и по-обещаващо. Виждаш света такъв, какъвто би трябвало да бъде. Чувстваш се могъщ. — Тази последна тайна е толкова интимна, че момчето примигва — миглите му са дълги като на момиче — и се изчервява.
Дженис усеща леко гадене при тази близост до онова неутрално и неясно нещо в сексуалната природа на сина й — нещо, което го плаши — и свива крака под себе си върху дивана, късата й пола се вдига над коленете. На петдесет и две краката й са все още стегнати и стройни. Бяха най-хубавото у нея още като момиче и сега, като жена. Косата й винаги е била рядка, гърдите малки, а лицето й мъчно определимо. Тук, във Флорида, особено харесва краката си, защото имат загар, а сравнението с краката на другите жени е в нейна полза, жени, които са се запуснали или пък никога не са имали кой знае какви форми. Повечето еврейки имаха крака като на пиано и смъкнат ханш. Позволявайки на сина си да се наслаждава на невежеството й, Дженис пита:
— Колко такива смръквания наведнъж са ти нужни, за да усетиш ярките цветове?
Той се изсмива високомерно.
— Наричат се линии, мамо, ако ги смъркаш. Намачкваш праха с бръснарско ножче обикновено върху огледало и го оформяш в линии, широки около три милиметра, и дълги четири-пет сантиметра. Вдишваш ги през носа със сламка или със стъклена тръбичка, която си купуваш от разни места в центъра на Брюър, близо до моста. Някои от момчетата използват навита банкнота; например, ако банкнотата е от сто долара, се смята за много изтънчено. — Той се усмихва, припомняйки си тези освежаващи, бляскави процедури сред приятели, в техните общежития и апартаменти в крайната североизточна част на Брюър, почти до Маунт Джъдж.
Майка му пита:
— И Пру ли го прави с теб?
Лицето му помръква:
— Преди да, но после спря, когато беше бременна с Рой, и след това не започна наново. Станала е доста предубедена. Казва, че съсипва хората.
— Права ли е?
— Някои хора. Всъщност не. Тези хора все пред нещо биха поддали. Както ти казах, по-добър е за здравето, отколкото алкохолът. Можеш да смръкнеш набързо една линия в тоалетната в работата и никой няма да разбере, само дето ще се чувстваш като супермен. А и ще продаваш като супермен. Когато се чувстваш неустоим, трудно ти устояват. — Той отново се разсмива и показва ситните си като нейните, сивкави зъби. Лицето му е дребно като нейното, сякаш не иска да разкрива твърде много, за да не може светът да го нарани. А Хари на стари години се е подул, лицето му е като луна над едрото му тяло. Хората тук, тези хитри евреи, обичат да се шегуват с него и да го мамят, като онези тримата от четворката за голф.