— Защо да си рискувам живота, като спя с теб, наркоман такъв, да не мислиш, че искам да пипна СПИН от мръсните ти спринцовки, с които се бодеш, или от евтините кокаинови курви, дето чукаш, когато се прибираш в два сутринта?
Рой проскимтява във врата й и две младички сестри зад една маса в канцеларската част демонстративно шумолят с някакви листа, сякаш за да заглушат подслушването.
— Проклета тъпа кучка — казва Нелсън с тих глас, леко усмихнат, сякаш казва нещо приятно. — Не се боцкам и не чукам кокаинови курви. Нямам представа какво е кокаинова курва, нито пък ти.
— Наричай ги както си искаш, просто не ми лепвай техните болести.
Гласът му остава тих, почти гальовен:
— Как пък стана толкова дяволски високомерна, ето това бих искал да разбера. Кога стана толкова шибано непорочна? Не беше толкоз непорочна, че да забременееш, когато ти изнасяше. А после да пратиш Мелани в Брюър с мен да ми върти задник, да не би някак да ти избягам. Ето това беше най-коравосърдечното в цялата работа, да сводничиш на собствената си приятелка.
Нелсън намира някаква тайна утеха в светлото лице на жена си, поналяло се с времето, с подобните на мустак ядовити бръчици и набраздено от гнева чело, което го притиска и смалява. То не пропуска нищо, което носи заплаха. Тя казва, неуверено, сякаш осъзнава, че се опитва да я обърка:
— Това сме го обсъждали един милион пъти, Нелсън Енгстръм, и нямах никаква представа, че ще скочиш в леглото на Мелани. Бях достатъчно глупава да си мисля, че си влюбен в мен, и се опитваш да уредиш нещата с родителите ти. — Този кръг от оплаквания е вехт и омразен и все пак е нещо познато, в което той може да се сгуши. Нощно време, когато и двамата спят, тя е тази, която премята ръка, дълга и мъхеста, върху потните му гърди, а той се свива като зародиш, притискайки гръб в окосмения й скут.
— Така беше — казва той, вече действително, за да я дразни. — Наистина уредих нещата. Та какво се канеше да кажеш?
— За кое?
— Каквото смяташе да ми кажеш, но не си могла, защото съм заспал, защото според теб не съм бил друсан, както обикновено. — Той подпира глава върху облегалката на пейката и въздиша в тази нова умора с чистата си кръв. Когато излезеш от действието на наркотика, осъзнаваш колко силно ти влияе през останалото време. — Господи — казва. — Няма да е зле да се върна обратно в реалния свят. Донякъде си права за вчера, бях в капан, нали мама грабна колата веднага щом се прибрахте. Единственото, което можеш да си намериш във Валхала Вилидж, е Геритол.
Гласът й омеква от съпружеско съчувствие.
— Харесвам те такъв — признава му. — Когато си ти самият без примеси. — С чистия си, изопнат профил, съсредоточен в собствените си уморени мисли, с поразредилата се на слепоочията коса, балансирана от щръкналите малки мустаци, той й се струва почти красив. Няколкото сиви косми в косата му с мишата опашка я трогват, сякаш са там по нейна вина.
В опрощаващия тон на Пру той уморено долавя, че все още не е готова да се откаже от този брак. Все още би изтърпяла много от него.
— Винаги съм си един и същ — не се съгласява той. — Мога да се друсам, мога и да не се друсам. Вчера, може би си права, от уважение към стареца или нещо такова. Просто реших да мина без. Май никой не разбира, че човек не се пристрастява към него.
— Прекрасно — казва Пру, мекотата в гласа й се надига. — Съпругът ми е изключението, което доказва правилото.
— Нямаме ли друга тема за разговор?
— Тази история — решава се да започне тя, — дето Джуди попаднала под платното. Платната не са ли ужасно малки? Нали знаеш колко добре плува. Мислиш ли, че е възможно…
— Какво да е възможно?
— Просто да се е преструвала, да се е криела от баща ти, един вид на игра, и след това нещата са излезли извън контрол?
— Тоест тя за малко да го убие? Ама че мисъл. Горкият татко. — Профилът на Нелсън се усмихва; мустаците му се повдигат към малкия му прав, възпален нос. — Не вярвам — казва. — Не би могла да запази такова хладнокръвие. Помисли си колко далече от брега са били, сигурно си е представяла, че са заобиколени от акули. Не би играла игрички.
— Всъщност не знаем какво е станало в действителност, нито пък колко секунди е продължило всичко. Детското съзнание не работи точно като нашето, а и баща ти как се държи с нея, вечно я закача, виж как говори с нея. Може да не го е направила от жестокост, а просто, нали знаеш, такава е била детската й представа да отвърне на шегата.