Выбрать главу

Усмивката му разкрива ситните му, обърнати навътре зъби, които винаги изглеждат леко сивкави, независимо колко усърдно ги мие и чисти с конец и въпреки честото използване на онези гумени зъбочистки, когато си облече пижамата.

— Знаех си, че не е добра идея да излиза с нея в морето, след като и понятие си няма от лодки. — Казваш, че бил горд, че й спасил живота?

— На плажа, преди да дойдат от бърза помощ — стори ми се, че се забавиха цяла вечност, но казаха, че било само седем минути — изглеждаше щастлив, някак облекчен, въпреки че ужасно го болеше и не можеше да диша. Непрекъснато се опитваше да си прави шеги и да ни разсмива. Каза ми, че трябва да си лакирам наново ноктите на краката.

Очите на Нелсън са отворени и той се е втренчил не в отсрещната стена, където се кипри маслен портрет на починал дарител, а гледа с невиждащ поглед в миналото.

— Аз имах сестричка, нали знаеш — казва, — дето се удави.

— Знам. Нима някой от нас би могъл да забрави?

Той продължава да гледа с празен поглед и казва:

— Може би е бил щастлив, че е успял да спаси нея.

И действително за Хари, легнал по гръб, упоен и овързан с маркучи и кабели в лишеното от хоризонт бяло поле, гледката на малката Джуди, жива и съвършена с всеки свой червеникавокафяв косъм и луничка, с дългите й мигли, разпределени сякаш с линотип на разстояние от два интервала, му носи чиста радост. Тя се бе срещнала със злото и бе оцеляла. Ще се измъкне от Флорида, любимия щат на смъртта, жива.

В колапса му преди двайсет и шест часа действително имаше определен елемент на блаженство: усещането, което се бе зародило още докато лежеше безпомощен и отпуснат като медуза под червеното небе, че е в ръцете на други, че е слепият, наранен център на свят, изпълнен с грижа и вещина, в определен смисъл бе като завръщане вкъщи след цял живот неразумни пътувания. Докато потъваше, чувстваше света около себе си газообразен и надигащ се, сериозните и нежни лица на служители, лекари и сестри се носеха като облак празнични балони, пуснати от неговия спешен случай. Многото притискащи го тежести са вдигнати и отнесени в тази облята от светлина болница, в този делови голям универсален магазин, в който чудесата са обичайни, нищо, че не са евтини. За негово облекчение са махнали катетъра и единственият му проблем е честата потребност да уринира — всичките тия течности, които вкарват в него на капки — странично, в подлога, за да не разхлабва маркучите на системата и кабелите към сърдечния монитор и кислородните тръбички в носа си.

Друг дребен проблем е мъглата: един от футболните мачове, които с нетърпение чакаше да види, преиграването на мача от първенството на Националната футболна лига между Ийгълс и Беърс на стадиона „Солджър Фийлд“ в Чикаго след предишния им равен резултат, се излъчва по телевизора, който стърчи върху емайлирана жълто-кафява метална поставка на по-малко от два фута от лицето му, но играта, която започна в дванайсет и половина, става все по-неясна, погълната от невиждана досега мъгла, носеща се от езерото Мичиган. Телевизионното отразяване е ограничено до страничните камери; хората по пейките и коментаторите в своите кабини виждат дори по-малко, отколкото Заека, излегнал се упоен върху леглото си. „Страхотно хващане от някой“ — казва някакъв цветнокож коментатор, в действителност Тери Брадшоу, всъщност същият Брадшоу, когото онзи късметлия Сталуърт бе избавил от затруднение със зрелищното си хващане в първенството Супер Боул в началото на десетилетието. Публиката, високо горе в мъглата, тропа и стене без всякакъв синхрон с играта по телевизора, опитвайки се да я следи от резултата на електронното табло. Говорителите — чернокож с изпъкнали жабешки очи, може би същият тип, който се ожени за телевизионната съпруга на Бил Косби, и един бял с пъпчиво лице — явно са дълбоко възмутени, че на Бог му е хрумнало да стори това, да обърка плановете на Си Би Ес и да замъгли телевизионно шоу, за което спонсорите плащат милиони долари на минута и което се гледа от милиони зрители. Непрекъснато се чудят на глас защо не отменят мача. Според Хари мъглата е милостива, защото се бе спуснала, преди Ийгълс да започнат да стават жалки, след като два напълно съвършени тъчдауна на Кънингам бяха отменени заради глупашките наказателни удари на Антъни Тоуни, а след това онзи новак Джексън изпусна подаване, когато беше открит на миля в крайната зона. Играта, която се мержелее в мъглата, опакованите с подплънки играчи, които тромаво изскачат от нищото и отново изчезват в него, притежава специфична красота за Заека в новото му положение в спокойния център на един нов свят. Говорителите само повтарят, че не са виждали подобно нещо.