— Ето ти лекар — обявява той на Дженис. — Питай го каквото искаш да знаеш. Аз ще гледам мача, а Джуди ще гледа сърдечния монитор. Кажи ми, ако спре, Джуди.
— Дядо, не се шегувай — скарва му се детето.
Кардиологът е едър червендалест имигрант австралиец с името д-р Олман. Има орлов розов нос, блестящи бели зъби и безцветна провиснала коса. Годините охолен живот във Флорида са напластили насечения му роден акцент с южняшко провлачване. Хваща малката, тясна кафява длан на Дженис със своята месеста червена ръка и се превръщат в очите на Заека в неговите сърдечни родители — притеснена дребничка мургава майка и привидно спокоен и трезв баща.
— Беше доста болен — казва й доктор Олман — и трябва да го научим как да се грижи по-добре за себе си.
— Какво точно не е наред със сърцето му? — пита Дженис.
— Обичайната история, госпожо. Уморено и нееластично, пълно с боклуци. Типично американско сърце за неговата възраст и икономическо положение и така нататък.
По телевизията пускат онази странно екзалтирана и леко смущаваща реклама на вино „Гало“, където един тип си е уговорил среща с непозната, а тя се оказва точно същата продавачка от магазина за алкохол, която го е посъветвала какво вино да занесе като подарък на момичето.
— Доколкото можем да кажем без сърдечна катетеризация — продължава доктор Олман, — основното стеснение е стандартното, лявата предна артерия — товарният кон на организма. За щастие, явно, има доста добре развити спомагателни артерии, които са му дали възможност да живее. Виждате ли, госпожо, когато сърцето изпитва глад за кислород, то се опитва да си създаде алтернативни пътища, по които да доведе кръв до мускула. Освен това от шума, който долавяме, вероятно има доста сериозно стеснение около клапата на аортата. Картинката не е от най-приятните, но в никакъв случай не е най-лошото, което сме виждали.
Дженис поглежда съпруга си почти с чувство на гордост.
— О, Хари! Ти все споменаваше за разни леки болки и проблеми с дишането, а аз никога не го приемах на сериозно. Не се оплакваше достатъчно.
— Беше страхотно — казва с въздишка момичето от рекламата в края на срещата, ентусиазирана и разнежена. Личи си, че ще се чукат, ако не на тази среща, то на следващата, и ще се оженят, и ще си живеят щастливо, и всичкото това заради „Гало“.
Доктор Олман е оценил Дженис като податлива на обучение и пуска тежката артилерия.
— Сега, ако продължава да има такъв късмет и поражението не е засегнало разклонението, и няма силно калциране, много лекари биха ви посъветвали да се подходи по-умерено, с ангиопластика, и да се изчака и да се види. По мое лично мнение обаче трябва да уравновесите относителното отсъствие на травма и разходите — не можем да подминем разходите, нали така, след като Медикеър10 вири рога, а този симпатичен човек няма да плаща нови данъци — трябва да уравновесим тези психологически плюсове с главния минус, вероятността от повторна стеноза и вероятността да се наложи да направим всичко наново, а шансовете това да стане, ако трябва да сме честни, неприятно надвишават петдесетте процента. Ако зависеше от мен, да си го кажем направо, артериалният байпас е това, което ще свърши работата. Как казвате тук, в Щатите, никога не пращай момче, щом можеш да изпратиш мъж? Сега, госпожо, какво бихте искали да научите за сърцето?
— Всичко — отговаря Дженис, възхитена от този мъж, готов да й обяснява разни неща, езикът й се показва, докато се подготвя да се съсредоточи.
— Давайте, тогава — бодро казва доктор Олман и свива едната ръка в едър юмрук, а с пръстите на другата започва да й показва как са разположени коронарните артерии върху повърхността на сърцето, как разклоненията им проникват в трудолюбивия мускул. Хари днес вече е гледал тази демонстрация и прави знак на Джуди да се приближи до леглото. Тя е облечена с розовата официална рокличка, с която бе слязла от самолета, и колосана бяла панделка на плитката си. Слънцето от вчерашното приключение в морето е изгорило носа й и лицето точно под ясните зелени очи, там, където луничките й са най-нарядко. Тя постоянно зяпа сърдечния му монитор.