— Какви количества нездравословна храна приема? — пита доктор Олман в този момент.
— О — отговаря ентусиазирано Дженис — той е страстен любител. — На Хари му хрумва, че жена му е канал, който не може да изключи. Същото прекалено високо чело, същият глуповат, упорит процеп на устата, ден след ден, по едно и също време, на една и съща честота. Вдигнала е поглед към едрото червендалесто лице на лекаря сякаш към поучително красив залез. Двамата представляват дует, който си го поделя. Единият взима вътрешното, другият външното.
Сега някакво тюркоазено субару се плъзга в поредния стръмен, назъбен западноамерикански пейзаж, обожаван от всички производители на реклами на автомобили. Лъскава манекенка, кльощава като върлина, с трапчинки и квадратна челюст, по-висока версия на Одри Хепбърн от времето на „Закуска в Тифани“, излиза от колата с лукава усмивка и яйцевиден шлем на пилот състезател, а роклята й сякаш е направена от снопчета блещукаща светлина. Може би Нелсън е прав. „Тойота“ е скучна фирма. Рекламите й показват хора, които подскачат във въздуха от радост, че са спестили петаче. На екрана отново се появява Фиеста Боул Парейд. Младежи, цветя и гигантската котка Гарфийлд, която се поклаща величествено. Във вътрешностите на Хари, просмукани от лекарства и подложени на въздействието им, сякаш преминава буря, като петната по слънцето или онези далечни урагани на Юпитер. Наред с историята Хари изпитва суеверен интерес към астрономията. Отче наш, ти, който си на небето…
— … тонове мазнини през организма му — нарежда доктор Олман — цели реки, все някаква част задължително ще се залепи някъде. Тлъсти меса, свински кренвирши, лебервурст, телешка саздърма, хотдог, фъстъчено масло, солени ядки…
— Той обожава всички тези неща, непрекъснато похапва — приглася Дженис, нетърпелива да се хареса, мъчи се да го спечели, предава съпруга си. — Обожава ядки.
— Това е най-вредното за него, най-вредното — отговаря доктор Олман, гласът му набира скорост, губи провлачването — пълни са с мазнини, да не говорим за натрия, а кашуто, то е най-вредно от орехите, „макадамия“, но всичките са вредни, вредни. — От въодушевление той е започнал да се привежда над нея, сякаш ще извършва сложен удар със стика за голф. — Всичко се прави с растителни хидрирани мазнини, с кокосово масло, палмово масло, краве масло, мас, яйчен жълтък, пълномаслено мляко, сладолед, пълномаслено сирене, извара, дреболии, всичките замразени полуфабрикати, тестени изделия, почти всичко, което се купува в кутия или в книжна кесия, всичко това, госпожо, е отрова, проклета отрова. Ще ви дам един списък да си занесете вкъщи.
— Може, но снаха ми изучава хранене. Вече имаме доста списъци. — Пру се появява точно навреме и колебливо изпълва рамката на вратата с женствено закръгленото си тяло в пътнически костюм на триизмерни карета. Без да я вижда, Дженис продължава да отрупва с ласкателства доктор Олман. — От години говори на Хари всичко това, което казахте, но той просто отказва да чуе. Смята, че е над всичко това, смята, че още е тийнейджър.
Лекарят изсумтява презрително.
— Дори и тийнейджърите с техния свръхактивен метаболизъм не могат да изгорят мазнините и захарите, които хранителната индустрия в тази държава напомпва в тях. Имаме случаи на сърдечни удари сред подрастващите навред — гласът му отново омеква до южняшко произношение — в зеленото Божие творение.
Пру пристъпва в своето тройно измерение.
— Дженис, извинявай — казва, все още й е неловко да използва първото име на свекърва си — знам, че не бива да има толкова много посетители, но Нелсън отвън е в паника, страхува се да не изпуснем полета.
Дженис се изправя толкова рязко, че инвалидната количка отхвръква под нея. Залита, но успява да запази равновесие.
— Аз ще изляза. Ти се виж с него и вземи Джуди, като излизаш. Хари, ще намина на връщане, след като ги изпратя. Довечера във Вилидж обаче има демонстрация на оригами, която не искам да изпусна. Човекът е дошъл чак от Япония. — Тя излиза, а Джуди изключва телевизора точно по средата на особено забавна фарс реклама на шумозаглушителите на Мидас, и излиза с нея.