— Пру ми каза, че цяла нощ не си спал от притеснение.
— Ами, да. Е, малко преувеличава. Не знам защо не мога да спя тук. Всичко ми се струва фалшиво, а и има разни неща в Брюър, за които трябва да се погрижа.
— Като представителството ли? Обикновено седмицата между празници е слаба. Всички се чувстват разорени след Коледа.
— Ами, да, и други неща. Непрекъснато се чувствам изтормозен.
— Такъв е животът, Нелсън. Тормоз.
— Предполагам, че е така.
Хари казва:
— Мислех си за нашия разговор, че тойотите са скучни. Трябва да им признаеш, опитват се да направят линията по-секси. Следващата есен ще вкарат луксозен лексус седан. Даже с осемцилиндров V-образен двигател.
— Да, ама няма да позволят на нас, обикновените представителства, да го продаваме. Разработват си цяла нова мрежа за продажби на дребно. Нека, и без това ще пропадне. Японците не са италианци. Луксът не им се удава.
— Забравих за отделните представителства за Лексус. Казвам ти, Нелсън, не съм съвсем в час. В пълна мъгла съм.
— Като всички нас — казва Нелсън.
— А, да, и отчетите. Мислех си за тях. Трудно ли ти е да продаваш употребяваните? Не бъди алчен. Не бива да очакваш повече от десет процента надбавка, струва си да намалиш печалбата просто за да се движи стоката.
— Окей, татко. Щом казваш. Ще пробвам.
Разговорът отново заяжда. Рой се извива в ръцете на баща си. Хари пропада, светлината е просто обвивката на тъмнината, по-тънка от обшивката на самолет, по-тънка от алуминиева кутийка бира. Да се хване за нещо, каквото и да е.
— Тя се оказа доста свястна жена. Пру — неочаквано заявява на сина си.
Момчето изглежда изненадано.
— Да, не е лоша. — И също толкова неочаквано, заявява: — Трябва да се опитам да съм по-мил с нея.
— Как?
— Ами — нали знаеш. Да се стегна. Да се опитам да бъда по-зрял.
— На мен винаги си ми изглеждал доста зрял. Може би прекалено, твърде рано. Може би не съм ти дал кой знае какъв пример по зрялост.
— Затова е още по-важно. За мен, искам да кажа.
Дали Хари си въобразява, или зад завесата до него, в леглото, което не вижда, нещо помръдва, дочува се тихо, сухо покашляне? Неговият невидим съсед е жив. Казва:
— Наистина започвам да се притеснявам дали ще стигнете навреме за самолета.
— Между другото, извинявай за това. Кофти ми е, че така тръгваме. С Пру си говорихме снощи дали не трябва да останем още няколко дни, но знам ли, човек си прави планове, а после всичко се проваля.
— На мен ли го казваш. Какво можете да помогнете, ако останете? Твоят старец е добре, в чудесни ръце е. Просто трябва да се науча да живея с не особено здраво сърце. Дефектен часовник. Чарли го прави от двайсет години, и аз ще мога. — Но след това Заека добавя, заплашвайки да изпадне в сълзливост, в сантименталност, в елегичност. — Но пък той е жилав дребен грък, а аз съм едър дебел швед.
Нелсън вече е доста напрегнат. Излъчва нервното желание да се намира някъде другаде.
— Добре, татко. Прав си, по-добре да тръгваме. Дай целувка на дядо — казва той на Рой.
Навежда извиващото се момче, сякаш пуска футболна топка, за да целуне бузата на дядо си. Но Рой, вместо да връчи целувката, сграбчва двойната бебешко синя тръбичка с кислород, захранваща носа на Хари, и я изтръгва.
— Исусе! — казва Нелсън, най-после проявявайки емоция. — Добре ли си? Заболя ли те? — Той плясва сина си по дупето, и го слага да стъпи на пода.
Наистина го заболя леко от внезапното и бързо посегателство, но Хари трябва да се засмее.
— Няма проблеми — казва. — Сложили са ми я за всеки случай. Кислородът всъщност не ми трябва, това е просто за допълнително ободряване.
Краката на Рой са омекнали от ярост и той се свлича на лъскавия под до леглото. Той се извива и задъхано скимти. Нелсън се навежда и отново го удря.
— Не бий хлапето — казва му Хари не особено категорично. — Той просто искаше да ми направи услуга. — Доколкото може със свободната си ръка, той наглася двата бледосини маркуча по един над всяко ухо, спускащи се от бутилката с кислород, закачен на стената зад него, и отново поставя щипката с тихото й подхранващо шептене върху преградката между ноздрите си. — Може би се е опитвал да ми издуха носа.